Катрин Каултър - Измамата

— Измислих Андре по образ и подобие на един млад французин, граф дьо Пуий. Той искаше да се ожени за мен.

— Надявам се, че си отказала на този идиот?

— Да, отказах му.

— Нали няма повече да се опитваш да отричаш, че ме обичаш?

— Не, никога повече. Може да ми се присмиваш и да ме дразниш колкото си искаш, макар че нищо чудно накрая да те пробода с някой от собствените ти наследствени мечове. Ала искам да те помоля, ако ме обичаш, да ми дадеш време, за да реша какво да правя. Твърде много ли искам?

Потри брадичка.

— Подобни думи звучат като истински компромис от твоята уста. Очевидно съм постигнал огромен напредък. Не, не искаш твърде много. Пред себе си виждаш най-търпеливия от всички мъже. Е, всъщност не съм чак толкова търпелив. Точно сега ми се ще да те съблека, да те хвърля в сеното и цялата да те изпия с устни. — Въздъхна дълбоко: — Имаш думата ми! Искам само да ми обещаеш, че няма да се опитваш да избягаш от мен.

И тя се бе съгласила.

Еванджелин придърпа качулката на пелерината под брадичката си. Ставаше все по-студено. Спусна се бързо по пътеката.

След като запали фенера и даде сигнала, се насочи към дока, за да посрещне лодката, която пореше вълните. Чу приглушения шепот. Двама мъже скочиха на дока и тихо размениха няколко думи с останалите в лодката.

Единият се приближи безшумно към Еванджелин.

— Вие ли сте Орела?

Вече бе привикнала към недоверието и скептицизма на мъжете, които посрещаше тук. Никой от тях не очакваше да види жена. Самоличността й бе пазена в дълбока тайна.

Кимна.

— Вие ли сте Пол Трейзон?

Той се усмихна.

— Да. — Подаде й дебел плик. — Ето инструкциите ми. Казаха ми, че трябва да ви дам време да ги прочетете.

Вместо да се върне в пещерата, Еванджелин приклекна на плажа, запали клечка кибрит и бързо зачете. Гласяха го да стане асистент на могъщия Ротшилд в Лондон. Боже мой, та това би му осигурило невероятен политически достъп!

Хвърли догорялата клечка, бързо изписа инициалите си в долния край на листа и се изправи.

— Добре, мосю. Става късно, трябва да побързате. Ах, да, моля ви да вземете с вас и това. Погрижете се да стигне до Риса.

Той се посмръщи, но после кимна.

— Хубаво. Ето ви и следващите указания.

Подаде й други два плика. На единия разпозна почерка на Ошар, а вторият беше от баща й.

— Няма да мине много време — отбеляза мъжът, — и вашата дейност ще придобие ново неподозирано значение. Само след няколко месеца Императорът ще нападне съюзниците и техния Железен херцог. И вие повече от всякога ще ни бъдете необходима.

Ръката на Еванджелин се сви в юмрук. Беше си въобразила, че за нея и баща й всичко ще свърши, щом Наполеон вземе властта. Оказа се пълна глупачка. Беше повярвала на Ошар. Ако в момента той беше тук, щеше да го убие без колебание и капчица съжаление.

— Вървете — беше единственото, което каза, и побърза да се оттегли в пещерата.

Спомни си как херцогът, приковал тъмните си очи в нея, й обещава, че ще й остави време да си помисли. Нямаше какво друго да му предложи като отговор, освен поредната лъжа. Щом получеше съобщение от Еджъртън, че е свободна, щеше да отиде при баща си в Париж. И никога повече нямаше да го види. Беше достойна единствено за презрение.

Внезапно отекнаха два изстрела. После се чу зловещ писък. След него още един изстрел. Отново агонизиращ вик. Еванджелин се завъртя като попарена и вдигна поглед към скалите. Разнесоха се гласове. Не знаеше какво да направи. Очевидно бяха разкрити. Боже господи, разкрити!

Приведе се и се втурна към пещерата, взирайки се напрегнато в непрогледния мрак. Дочу тежки стъпки от ботуши. Обърна се и видя мъже с черни пелерини. Те се спускаха бързо по скалната пътека, отрязвайки й пътя за бягство.

Един приятен глас надвика останалите:

— Претърсете всеки сантиметър от плажа! Другият сигурно е наблизо. Той е предател. Не му позволявайте да избяга!

Беше лорд Петигрю.

Еванджелин побягна към пещерата със свито сърце. Щяха да я убият или да я заловят. А баща й щеше да умре, защото тя се е провалила. Що се отнася до херцога, надали някой би повярвал, че той е извършил държавна измяна.

Сгуши се в дъното на пещерата и зачака. Чуваше приглушения плясък на водата и приближаващите се мъжки гласове. Седеше и не откъсваше поглед от входа. После си представи как Едмънд пищи от радост, когато каже нещо, с което я е разсмял. Ако я открият, и момченцето й ще умре. А Еджъртън ще продължи да се разхожда на свобода. Нямаше да го позволи! Побягна към входа на пещерата, но се закова на място, защото чу гласовете.