Катрин Каултър - Измамата

Успя все пак да го изненада, но за жалост той я задържа с тежестта си. Вгледа се в бледото й лице, разрешената коса, красивите устни и в очите — очи, които криеха толкова тайни…

— Пусни ме! Моля те, пусни ме!

— А, не! Ако те пусна, ще полудея. Като най-опитният от досегашните ти любовници, по-опитен дори от онзи тъпанар, достопочтения Андре, искам да ти оставя спомен завинаги. — Приведе се и я целуна.

Забори се отчаяно с него. Не искаше отново да я подлудява — макар че в корема й пак започна да се надига онази топла вълна.

Обсипа с целувки брадичката, шията, лицето й, след това ги изрисува с език. После разтвори краката й и й се усмихна — тъмните му очи проблясваха под светлината на свещите. Каза й какво ще й направи. След това започна да целува гърдите й. През няколко целувки повтаряше какво прави и какво възнамерява да направи. Когато горещите му устни стигнаха корема й, тя вече се тресеше и стенеше, а ръцете й рошеха косата му, стискаха раменете му и всяка друга част от тялото, която можеха да достигнат. Повдигна я и я поднесе към устните си. Тя вече беше мокра и готова. Чу се, че го умолява да не спира. Когато се затресе и изкрещя, той се почувства като господар на целия свят.

Проникна в нея бързо и дълбоко, защото макар че беше все още много тясна, знаеше, че не й причинява повече болка. Искаше му се това да продължи вечно, да я докарва отново и отново до кулминационната точка. Но я беше желал толкова дълго време, че не издържа. Изрева от удоволствие към гредите на тавана и се изля в нея.

После се надигна на лакти.

— Сега повтори, че не ме обичаш!

Гледаше го, неспособна да отрони и дума. После внезапно заплака.

Той се претърколи настрани, надвеси се над нея и нежно започна да отмахва падналите върху лицето и кичури. После целуна челото, слепоочията и солените сълзи по бузите.

— Какво е това? Моята Еванджелин плаче като всяка друга слаба жена? Никога не бих повярвал, че е възможно. Не и моето силно упорито момиче.

Тя извърна лице. Чу я как подсмърча, а после се разхълца.

— Не мърдай. Ей сега ще се погрижа за болката ти. — Надигна се, но за негова огромна радост тя го задържа. Усмихна й се. Тя отново изхълца. — Пусни ме. Не те изоставим. Просто отивам да ти донеса чаша вода.

Когато изпи водата и се избърса с подадената й кърпичка, тя отново се извърна настрани. Загледа се в разрошената и коса и се запита защо непрекъснато трябва да започва отначало.

Погледна краката й и се смръщи — по тях се стичаше девствената й кръв, примесена със семето му.

След миг мълчаливо излезе и се върна с леген вода и чиста кърпа.

Като го видя, тя се изправи на лакти.

— За какво е този леген?

— Лягай и мълчи.

— Няма да легна, докато не ми кажеш какво ще правиш.

— Не може да не ти е известно какво правя. Ще те измия.

— О, не! Да не си полудял? Това е нещо, което аз самата трябва да свърша. О, боже, цялата съм в кръв!

Без да обръща внимание на думите й, той заяви със покоен и прозаичен като на мирови съдия тон:

— Задължението е винаги на любовника. — А после добави с вбесяващо безразличие: — Предполагам, че французите не се различават от англичаните в това отношение.

Тя се обърка. А Кларъндън би се разсмял с цяло гърло, ако в случая нещата не бяха ужасяващо сериозни и ако не се отнасяше за целия му бъдещ живот.

— Разбира се, че не. — Почувства, че тя се бори със себе си да приеме за нормално онова, което прави с нея, защото, както й бе обяснено, такава е традицията.

— Понякога си задавам въпроса дали изобщо има разлика между мъжете от различните страни…

Лежеше по гръб, със затворени очи. Той старателно я чистеше с мократа кърпа. Очевидно доста беше прокървила, но като че ли вече бе спряла. Надвеси се по-ниско над нея. Гениталиите й бяха значително охлузени. Въпреки че не се беше държал грубо, явно и това й беше дошло много.

— Еванджелин?

Отвори очи и видя, че я гледа напрегнато.

— Струва ми се, че си искрена само когато те целувам, галя или те карам да крещиш. Край! Крайно време е всички тайни да излязат наяве! Виждам, че непрекъснато се опитваш да измисляш нови абсурдни лъжи. Хайде да започнем с нещо лесно. Знам, че си — или по-скоро беше — девствена.

— Но това е пълна глупост, ваше благородие! — Гледаше го така, както кошута гледа ловеца.

— Явно не ти дадох достатъчно време, за да измислиш нещо по-остроумно, по-ефектно и поне малко достоверно. Ти си толкова невежа по тези въпроси, че аз все още не мога да се отърся от шока. Бях сляп, макар че пред очите ми бяха всички признаци, скрити зад постоянното ти перчене. Бях и сляп, и глух за онова, което си в действителност. Виждах и чувах само онова, което ти искаше от мен.