Катрин Каултър - Измамата

Затова само простена:

— Моля те, още! Още!

Бе поразен.

— Разбира се. Но няма смисъл да бързаме. Виж какво ми причини. Сложи сама ръка на сърцето ми, защото аз не възнамерявам да пусна красивото ти задниче.

— Бие много бързо.

— И твоето… — Единият му пръст проникна в нея.

— О, боже! Никога не съм си представяла… О, боже!

Отворът, в който бе попаднал пръстът му, бе много малък и стегнат. Целуна я, затворил очи, за да се предпази от мощта на желанието да я обладае веднага. Пръстът му се задвижи в нея. Тя се навлажни. Отпускаше се, отваряше се за него. Не можеше да издържа повече. Налагаше се да се отдръпне от нея, иначе щеше да се изпразни — а това не би било добре и за двамата.

Еванджелин примигна и се притисна към тялото му. Жадуваше отново да я докосва и да прониква в нея. Ала той само опря чело в нейното. Дишаше тежко. Чудеше се какво ли ще стане, ако тя внезапно го пипне.

— Какво искаш да направя?

— Спри да се гърчиш.

— Така ли правя наистина? Всъщност много е вероятно. Аз не знам нищо за това. Моля те, научи ме.

— Дори и божественият Андре да е бил свиня, не може да не знаеш какво да направиш, за да доставиш удоволствие на един мъж. Аз съм просто мъж, Еванджелин. С нищо не съм по-различен от останалите.

Целуна я. Все още му бе трудно да се овладее.

— Е, щом си сигурен, че не си по-различен…

Бе усетил неувереността в гласа й. И тя го разбра. Придърпа главата му надолу и започна да го целува — страстно, ненаситно, но без капчица умение.

Стори му се, че не издържа повече. Едва си поемаше дъх.

— Не! Така е още по-лошо. Сега само те виждам, вместо да те чувствам до себе си. Престани или ще полудея.

Но само след миг отново я обсипваше с целувки, докато и двамата се разтрепериха. Ръцете му замачкаха задните й части. Тя се изви в екстаз. Тогава, за огромно негово удоволствие, се опита да го съблече. Задърпа, забори се с копчетата на жилетката, като в същото време се опитваше да го целува. Накрая си даде сметка, че не може да се справи, и изруга на глас. Той се разсмя, макар че ситуацията изобщо не беше смешна — съзнаваше, че се движи по ръба на здравия разум. Изблъска я леко и се съблече с такава скорост, каквато никога не бе постигал през живота си.

Вдигна я на ръце и се спусна към огромното легло. Стовари я в средата, успя да запали няколко свещи и се вторачи в нея.

— Никога не съм желал жена по-силно, отколкото желая теб! — Даде си сметка, че говори абсолютната истина. Прекрачи я и се надвеси над нея. — Еванджелин, какво става? Защо си се втренчила в мен с отворена уста?

— Гол си… — не отместваше поглед от слабините му. — Напълно гол… — Облиза устни и предизвика спазми по цялото му тяло. — Както когато излизаше от морето… Но не съвсем…

Запулсира още по-възбудено.

— Виждам, че си много по-различен от мен и разбирам, че от това нищо няма да излезе. Нищо… Вземам си думите назад. Не искам любовник. Искам да се върна в моето легло и да си навлека нощницата.

— Боже господи! — Разсмя се. Щеше му се да каже нещо за мъжките атрибути на непрежалимия Андре, но се отказа. Единственото, към което се стремеше в този момент, беда се озове между краката й. Веднага! — Няма да ти причиня болка. По-скоро бих наранил себе си. Хайде, любов моя! Не, не затваряй очи! Мъжете обичат да бъдат гледани с широко отворени очи, да им се възхищават.

Приведе се над нея и нежно постави длан върху корема й. Не пророни нито дума повече. Остана неподвижен. Дланта му я топлеше. После, много бавно, пръстите му се придвижиха надолу. Дъхът й секна. Втренчи се в лицето му с широко отворени очи, разбрала, че той я изучава. Задникът й конвулсивно се вдигна нагоре и тя изкрещя. Тогава измъкна пръсти от топлата й плът и предизвика изохкването й. Изглеждаше напълно разочарована. Гърдите й се надигаха от възбуда. Зачуди се с какво да се заеме първо.

— Онова, което направи — прошепна тя, без да откъсва очи от лицето му, — онова… Никога не съм си представяла… Прави ли се обикновено? Би ли го повторил?

— Проклятие! — приведе се над нея.

Докосна с език едната й гърда и я пое в устните си. Заляха я вълни на възбуда. Засмука гърдата й и ръката му отново се плъзна към корема. Тя се гърчеше под него, едва си поемаше дъх и стискаше раменете му.

— Моля те! Пак!

Един от пръстите му отново проникна в нея. Тя изкрещя и задникът й отново отскочи нагоре.

— Леко, леко — промълви той, решен да достави удоволствие първо на нея. — Искам да ме погледнеш, Еванджелин. — Главата й се мяташе бясно наляво-надясно по възглавницата. — Погледни ме!