Катрин Каултър - Измамата

Повдигна нежно брадичката й.

— Боготворя гърдите ти. Божествени са! Освен това съвсем случайно обожавам и компанията ти. Не желая да прекарвам времето си с никоя друга жена. Не желая да правя любов с никоя друга жена. Искам да се омъжиш за мен. Ще ти бъда верен. И ако не си ме чула първия път, ще го повторя — благоговея пред гърдите ти.

Еванджелин се отдръпна. Кларъндън я пусна. Сега беше неин ред да закрачи напред-назад. Искаше й се да избяга, ала не можеше. Той щеше да я хване. И без това вече знаеше, че нещо не е наред. Налагаше й се да го убеди, че е толкова недостойна, че не си струва да я желае.

— Вие ми се подигравате. Забавлявате се за моя сметка. Не е много възпитано от ваша страна.

— Вероятно наистина малко поизсилих нещата. А уж винаги съм се считал за експерт по жените. Но не бих ти причинил болка, за да се забавлявам, Еванджелин. Бракът е сериозна работа. Не бих си правил шега с начина, по който искам да прекарам остатъка от живота си.

Заля я неконтролируем прилив на безумна радост, но почти едновременно с това видя мъртвия Едмънд. Видя и баща си — белите му ръце, скръстени на гърдите, очите му, затворени и покрити с две медни монети, както бяха покрити и очите на майка й след смъртта. Не можеше да понесе подобна вина. Просто не можеше. От гърдите й се изтръгна безмълвен писък. Сълзи опариха очите й — сълзи на ярост от абсолютната й безпомощност.

Нямаше никакъв избор. Насили се да му обърне гръб и да заговори с далечен глас:

— Благодаря ви, ваше благородие, но отговорът ми на това щедро предложение е „не“. Не желая да се омъжвам повторно. Не желая всеки ден от живота си да изпълнявам прищевките на някой мъж. Наистина много съжалявам, ако съм ви обезпокоила, но…

— Никога досега не бях чувал подобно нещо — засмя се той, — но предполагам, че това е доста популярен начин сред младите дами за учтив отказ на предложение за брак. За първи път ли ти се налага да го използуваш?

— Трябва да се ожените за англичанка, ваше благородие, а не за някаква си неизвестна полуфранцузойка без никаква зестра, която при това вече е била омъжена.

Отново се засмя.

— А, не, Еванджелин. Не искам англичанка. Искам една дама, която е полуфранцузойка, която е трън в очите ми, която е по-упорита и от муле и която обича сина ми не по-малко, отколкото той обича нея. Ах, да, да не забравяме и езика й, който ме налага като камшик, когато не ме целува. Не може да не ти е известно, че последното нещо, което ме интересува, е зестрата ти. А що се отнася до факта, че вече си била омъжена, това изобщо няма значение. Откъде изобщо ти хрумнаха подобни мисли? Повярвай ми — нямам нужда от някоя млада глупачка. Колкото до мъжките прищевки, отсега ти заявявам, че ако някога се превърна в деспот, ти ще имаш пълното право да ме цапнеш с нещо по главата. Какво ще кажеш — не е ли честно?

— Не искам — беше единственото, което успя да каже. Нищо друго не й идваше наум. — Моля ви, нека не говорим повече по този въпрос.

— Това е най-необичайното преживяване в живота ми. Пред мен стои жена, за която искам да се оженя. Знам, че и тя ме иска. Виждам, че не съм й безразличен — защото не съм сляп. Освен това е и много привързана към сина ми. Явно съществува някакъв проблем, който няма нищо общо с нас двамата. Ако се осмелиш да го споделиш с мен, ще направя всичко възможно да го разреша. — Тъмните му очи внезапно се разшириха. — О, не! Съпругът ти, божественият Андре! Да не би да е все още жив?

Еванджелин отривисто поклати глава, макар че си даде сметка, че той току-що й бе предоставил идеалното извинение. Отвори уста, за да каже нещо, но Кларъндън вдигна ръка и я спря.

— Не го прави! Дори не се и опитвай! Защо не искаш да се омъжиш за мен, Еванджелин?

— Не мога да отрека, че ви желая. Но не ви обичам. Не искам да се омъжвам за вас. Не ви искам за съпруг. И изобщо не мога да разбера защо човек като вас, който ми е казвал, че не вярва в любовта, ще иска да се обвързва с една-единствена жена? Защо?

— Задай ми този въпрос след три-четири десетилетия и тогава вероятно бихме могли да обсъдим необикновената ми слабост към теб.

Потъваше, а той й предлагаше ръка за спасение, която тя не можеше да приеме. Един ден щеше да открие коя е. И да я възненавиди. Да я прокълне.

— Разбрали сте погрешно чувствата ми. Аз не ви обичам.

Не й повярва. Наистина не беше сляп. Вече бе зървал милиони изражения на лицето й. И бе усетил в тях безкрайна раздираща болка, която изобщо не разбираше. Искаше му се да я разтърси и да й се разкрещи, но нещо го възпря. Гласът му прозвуча необичайно ласкаво: