Катрин Каултър - Измамата

Остана втренчен в проклетата затворена врата. Тя беше от другата страна. Единственото, което трябваше да направи, бе да отвори и да влезе при нея. Знаеше, че ако го стори, ще се люби с нея — до безсъзнание. Постави ръка на бравата. После бавно я отдръпна.

Утре сутринта ще я види. Възнамеряваше да я вижда всеки ден до края на живота си. Ала първо трябваше да разбере какво я кара да го отбягва. Какво не е наред. Проблемът вероятно беше дребен и незначителен и той лесно щеше да го разреши. А дори и да е голям, пак ще го разреши. Нали синът му винаги му казва, че е най-силният и умен татко на света?

Тръгна към стаята си, като си подсвиркваше безгрижно.

— Не е необходимо да се връщате с нас, ваше благородие. Сигурна съм, че тук има много повече развлечения.

— Не и този път, Еванджелин. Реших, че имаш нужда от моите напътствия и силното ми рамо. Защото винаги когато те изпусна от поглед, ти допускаш грешки и едва ли не си просиш да бъдеш прелъстена, а щом ти се притека на помощ, не ме пускаш да си тръгна.

Еванджелин не спа добре. Сънува как Еджъртън се промъква в стаята на Едмънд. Така че единственото й желание в този момент бе да напусне Лондон колкото се може по-скоро.

— Няма да се хвана в капана ви!

Мариан Клотилд прегърна внука си.

— Синът ми ще се погрижи и за двама ви, Еванджелин. Оставете всичко в негови ръце. Изглеждате уморена, скъпа моя. Помолете Едмънд да ви остави да поспите. Може би той ще бъде така добър.

— Ако тя ми обещае до направи времето отново топло, бабо, ще й позволя да подремне с мен.

— Божествено дете! — Мариан Клотилд го целуна. — Предполагам, че за Еванджелин няма да бъде проблем да се справи с английското време.

— И аз така си помислих — кимна детето.

Баба му пак го целуна.

— Благодаря ви за добротата и вниманието, ваше благородие. Надявам се, че пак ще се видим някога.

— И още как! Предполагам, че двете ще се виждаме доста често в бъдеще. Извинявай, скъпи, може ли да поговоря с теб?

Щом Еванджелин изведе Едмънд от гостната, Мариан Клотилд се обърна към сина си:

— Желая ти късмет! Усещам, че тази работа е гнила. Да си тръгне толкова внезапно… Нещо не се връзва. Недоумявам каква може да е причината. А ти?

— Аз също — поне засега. На ако има проблем, който я тревожи, ще го премахна.

— Радвам се, че Едмънд е толкова привързан към нея. Надявам се, че няма да използваш сина си като примамка?

Нейният красив, прекалено самоуверен и понякога арогантен син сбърчи чело.

— По дяволите, майко, наистина ли мислиш, че съм способен да падна толкова ниско?

— Еванджелин е жена с много силен характер…

Беше му на устата да каже, че тя ще направи онова, което той й заповяда, но си даде сметка, че любящата му майка ще му се изсмее. Той самият би си се изсмял.

— Ако се наложи, ще използвам дори Бъниън, стига това да ми гарантира победата.

Мариан Клотилд вдигна поглед към портрета на съпруга си.

— Колко жалко, че тя беше все още дете, когато баща ти реши да те ожени. Предполагам, че нещата биха протекли по съвсем различен начин, ако тогава Еванджелин беше на възрастта на Мариса.

— Татко често ми казваше, че ако винаги гледам напред и се обръщам назад към миналото, не за да хленча, а само за да се уча от грешките си, тогава ще стана по-добър човек и всичко ще се нареди както трябва. — Херцогът прегърна майка си и я притисна силно в обятията си. — Татко ми липсва не по-малко, отколкото и на теб. Обаче той се оказа прав. Защото един вдовец и една вдовица са наистина перфектна двойка.

— Аз пък смятам, че ти и баща ти сте двама от най-прекрасните мъже, които някога са се разхождали по земята. Обичах го с цялото си сърце. И предполагам, че чувствата на Еванджелин към теб са не по-малко силни.

Изражението на херцога стана абсолютно безизразно, а гласът — монотонен.

— И тогава Бъниън се закле пред баща ми, че грубиянът сам е паднал от моста. Закле се също и че аз съм стоял най-малко на три метра от него, така че не мога да бъда обвиняван за случилото се. На което баща ми отвърна: „Вече ми е известно, че синът ми е жив дявол, Вънрън. Затова няма нищо изненадващо във факта, че е и магьосник“.

Еванджелин се разсмя.

— А грубиянът знаеше ли да плува?

— Доколкото си спомням още на другия ден Теди Лоусън отново тормозеше децата.

— А какво е станало с него после?

— Последното, което чух, е, че е викарий някъде в Котсуолдс 38 38 Котсуолдс — област в източна Англия, в графство Глостършър — Б.пр. . Животът е интересно нещо, не мислиш ли?