Катрин Каултър - Измамата

— Но на мен ми пукаше, господин Деуит. Кажете на Еджъртън да ме освободи от всичко това.

— Иска ви се, нали? Не, няма да бъдете освободена, поне засега. Нашият император е в Париж. И скоро, мадам, той ще унищожи съюзническите армии и отново ще властва с цялата си мощ. Името и династията му ще пребъдат. Тогава ще бъдете свободна, но не по-рано.

— Наполеон никога няма да властва както преди! Това, с което разполага, е една-единствена страна, пълна с откачалки.

Видя, че ръката му трепери, докато изваждаше емайлираната табакера от джобчето на жилетката си и я отваряше. Вдиша дълбоко от емфието и заговори с нисък, овладян глас:

— Не ви харесвам, Орел. Наистина намирам жените понякога за полезни, но смятам, че страстта на Еджъртън по вас го е заслепила. Вие сте опасна! Той ми каза, ако усетя, че възнамерявате да ни се измъкнете, да ви напомня за две убийства. От изражението ви виждам, че предупреждението има ефект.

Внезапно той я сграбчи и я обърна към себе си. Еванджелин почувства яростта му и толкова се уплаши, че едва не си прехапа езика.

— Пуснете ме!

— О, не, още не! Искам да те притисна към парапета ида те обладая тук и сега! Искам да разбера с какво толкова си успяла да омагьосаш Еджъртън — защото ти си му позволила да спи с теб, нали? Е, какво ще кажеш? Сигурно и херцогът е бил ощастливен, защо не и аз?!

— Глупак! Тук е много студено! — Изплю се в лицето му.

Като продължаваше да стиска лявата й ръка, той пусна дясната, извади кърпичка и се изтри. После каза спокойно:

— Ще си платиш за това. Известен съм като красив мъж и добър любовник. Да не би всичко да е заради този проклет херцог? Богаташът с титла. Именно това търсят малките курвички като теб. По-добре не се опитвай да ме риташ, защото ще те хвърля през парапета. Изобщо не ме интересува, че няма да доживееш до следващата си задача. Ще намерят онова писмо в дамската ти чантичка и всички ще разберат, че си предателка.

— Ще ми се сторите приятен едва когато ви видя на бесилото!

— Малка кучка! Аз ще…

— Еванджелин!

Конан Деуит я пусна и лениво се отдръпна. Еванджелин вдигна очи и видя херцога, който тъкмо излизаше на терасата. Стисна здраво чантичката си и бързо заобиколи Деуит.

— Ваше благородие!

Херцогът погледна първо към Конан, а после към нея — лицето й беше бледо като луната. Прииска му се да убие някого. Но когато заговори, гласът му бе спокоен и безизразен:

— Деуит, мога ли да знам какво правите тук с моята братовчедка? Доста е студено.

„Значи го познава!“

— Тъкмо обсъждахме колко променливо е времето в Англия. Казвах на мадам, че ще настине, ако продължава да стои тук. Видях я, че излиза на терасата и пожелах да се запозная с нея. Тя беше така добра да ме информира за мнението си за Англия и англичаните. Но сега дори и аз усещам как костите ми замръзват. Ваше благородие… мадам.

Кимна и на двамата и се отдалечи. На Кларъндън му се прииска да го сграбчи и да го удуши, но се овладя. А Еванджелин като че ли всеки момент щеше да припадне.

Беше я видял да напуска дансинга и да се насочва към терасата. Някакъв мъж със сиво домино и маска я бе последвал. Тръгна след нея веднага щом успя да се откопчи от лейди Уинтроп, която все го преследваше, за да го вкара в леглото си, от момента, в който се бе хванала на бас с най-добрата си приятелка, че ще го спечели.

Тази нейна бледност. Изглеждаше напълно съсипана. Придърпа я към себе си точно както бе сторил и Конан Деуит. Притисна я нежно.

— Обиди ли те с нещо? Какво ти каза?

Огромното му тяло трепереше. Ядосан? Облегна се на рамото му и поклати глава.

— Просто искаше да ме прелъсти. Но аз се справих с него, ваше благородие. — Ужаси се, че той ще тръгне след Деуит.

Усети как цялото му тяло се опъва като тетива на лък. Затова припряно продължи:

— Не, моля ви! Бяхте напълно прав за баловете с маски. Вече поне половин дузина мъже се опитаха да ме прелъстят. Само първите трима ме позатрудниха. Деуит щеше да полети през парапета, ако се беше опитал да направи нещо. Кой е той? Откъде го познавате?

— Отскоро е в Лондон. Запознах се с него чрез Дрю. Доколкото знам, е от Лейк Дистрикт 35 35 Област в северозападна Англия. — Б.пр. . Секретар е на лорд Хамптън и е замесен във всичките му политически ходове. А сега ми кажи защо излезе тук сама?

Опита се да се отдръпне от нея, ала тя не го пусна. Притисна се още по-плътно към него и го хвана за реверите.

— Исках да остана за малко сама. Нищо друго. Видях ви, че танцувате. Танцувахте почти с всяка присъстваща тук дама. А с мен — само веднъж. Моля ви, нека си тръгваме вече!