Катрин Каултър - Измамата

— Бих зашлевила тези напористи мъже, ваше благородие. Дали това обаче няма да ви постави в неудобно положение? Вие самият били ли сте някога напорист млад мъж?

— Не. Аз съм роден с финес и елегантност. Никога не съм опипвал жена, която не е искала да я опипвам. — Изгледа я многозначително.

Еванджелин се изчерви и се отдръпна назад, оплетена в собствената си мрежа.

— Добре тогава — загледа се през прозорчето, — ще се държа като срамежлива и непорочна девица.

— Би могла да опиташ.

После му се стори, че чува някакъв шум откъм страната на майка си и запита:

— Добре ли си?

Мариан Клотилд се изкашля.

— Разбира се, скъпи. Радвам се, че най-сетне пристигаме. Мисля, че това беше едно от най-дългите пътувания през живота ми. В интерес на истината, Еванджелин, синът ми има опит. Сигурна съм, че целеше да ви помогне със съвета си, а не да ви дразни.

— Ако имате предвид, ваше благородие, че херцогът има опит с лондонските пороци, тогава ви разбирам много добре. О, боже, моля да ме извините! Не трябваше да казвам подобно нещо. Но той ме изкушава да го изхвърля през прозорчето.

— Няма да мога да мина — обади се херцогът. — Ти също, като се имат предвид твоите… Както и да е.

— Разбирам ви отлично. Баща му също събуждаше желанието ми да го запокитя нанякъде. Беше прекрасен мъж! — херцогинята притвори очи.

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Само копитата на конете отекваха в нощта. Когато каретата най-после зави по дългата чакълена алея към къщата на Сандерсън, Мариан Клотилд ведро възкликна:

— Ето, че пристигнахме! Готови ли сте да се забавляваме? Нали ще се забавлявате, деца, и няма да спорите повече? Надявам се, че сте се освободили от взаимната си жлъч.

— Аз не тая никаква жлъч. Или поне нямах такава, докато не се появи тя!

— О, скъпи. Какви светлини! Не е ли прекрасно, Еванджелин?

— Прекрасно е. Обичате ли да танцувате валс, ваше благородие?

— Да.

— Той е един от най-добрите танцьори в Лондон — намеси се Мариан Клотилд.

— Вие сте негова майка и ваше задължение е да го хвалите.

— Наистина ли така смятате, Еванджелин? Аз лично не съм толкова сигурна. Знам обаче, че ако бях по-млада, непременно щях да се влюбя в него като всички останали дами.

— Надявам се, че има достатъчно други трезви господа, които също умеят да танцуват валс…

До ушите им достигна музика. Кракът й сам започна да си тактува. Запита се дали и Джон Еджъртън ще присъства на бала. Знаеше, че се налага да го види, но не и тази вечер. Тази вечер възнамеряваше да се забавлява и поне за няколко часа да забрави каква е и какво е направила.

Горе, на масивното каменно стълбище, ги посрещна иконом, който изглеждаше зашеметяващо елегантен в костюма си от шестнадесети век — яркочервен кадифен жакет, колосана бяла плисирана яка и прилепнали по краката панталони до коляното.

— Добре дошли, ваши благородия!

Херцогът и майка му си сложиха маските. Еванджелин вече го беше направила. Сега подаде ръка на Кларъндън и му се усмихна лукаво. Икономът ги поведе. Наоколо беше пълно с веселящи се от сърце гости. Навсякъде се мотаеха лакеи в ливреи от епохата на кралица Елизабет, които биха изглеждали абсурдно, ако не беше цялата тази пъстра, възмутително натруфена тълпа.

Щом херцогът се обърна, за да поговори с един свой приятел, Мариан Клотилд се приведе към Еванджелин.

— Много ми се иска да се забавлявате. Синът ми се държи прекалено властно, което аз лично намирам за твърде очарователно. Това не е обичайното му поведение. Отпуснете душата си, Еванджелин, и се забавлявайте.

— Беше много мило от ваша страна да ме поканите, ваше благородие. Благодаря ви. Тук е невъзможно човек да не се забавлява. Питам се обаче как може да се танцува при такова стълпотворение!

— Ще имаш нужда от опитен партньор. — Херцогът отново пое ръката й. — Смея да твърдя, че аз ще се справя добре.

— Изчакай мъничко, скъпи — намеси се майка му. — Виж лейди Сандерсън като римска матрона. Костюмът й е много подходящ… Лусил, как си, скъпа? Такава очарователна вечер! И толкова много гости!

— Приятно е, нали? А коя е тази особа, поставила ръка върху ръката на нашия скъп херцог?

— Мадам дьо ла Валет, Лусил. Наша братовчедка.

— Братовчедка? Много ми се иска да ви видя лицето, скъпа. Надявам се, че сте достатъчно красива за нашия херцог. Той е толкова приятен човек, а в същото време много трудно харесва младите дами, които му биват представяни. Вие сте сравнително млада, нали? Той има много строги изисквания. Толкова е капризен! Как са Сабрина и Филип, ваше благородие? Продължавате ли да изпитвате същите нежни чувства към нея, след като тя се омъжи за един от най-старите ви приятели? Нали знаете, че е бременна?