Катрин Каултър - Измамата

Херцогът, който бе свикнал с безцеремонността на Лусил и с монолозите й, целящи едновременно да объркат, развеселят и възмутят, само се усмихна.

— Вече всичко е на мястото си. Мадам дьо ла Валет е много млада и напълно поносима. Така че не ми води бърборещи дебютантки, Лусил! А сега, ако ни извините, двамата с мадам ще потанцуваме валс. Мислиш ли, че си във форма, Еванджелин? — добави накрая тихо.

— Краката ми малко се подгъват, ваше благородие, но ще опитам. Боже мой, тази жена е направо удивителна!

— Да, при това знае какво цели.

— Братовчедите и братовчедките все нямат край. — Лейди Сандерсън продължаваше да дърдори на Мариан Клотилд. — Надявам се, че не е бедна като повечето от тях.

— Не й обръщай внимание — прошепна херцогът. — В противен случай ще ме накараш да те помисля за глупачка. Пурпурночервеното ти стои много добре. Порочно е точно колкото искаше. Много ми се ще да те видя в римската тога на лейди Сандерсън. Сигурен съм, че ще пада разкошно върху гърдите ти. Ще танцуваш ли валс с мен, Еванджелин?

Мариан Клотилд не откъсваше очи от сина си и братовчедка му.

— Танцуват добре заедно. Всъщност са великолепна двойка.

— Тя е много висока.

— Херцогът също е много висок. И ненавижда да му се схваща вратът. Лусил, смяташ ли, че можеш да ми изнамериш подходящ партньор?

Херцогът притисна здраво Еванджелин и я поведе умело през гъстата тълпа по дансинга.

— Ако трябва да бъда честна — отбеляза задъхано тя, замаяна от поне десетината завъртания до момента, — вие наистина танцувате добре.

— Танцуването, както и изисканите маниери, са нещо, с което съм закърмен.

— Очевидно не ми позволявате да го забравя.

Усмихна й се и забеляза, че очите й блестят под маската. Зърна по-свободно място и я завъртя широко. Еванджелин се засмя и едва не започна да си тананика от удоволствие.

После понамалиха темпото.

— Съществува ли нещо, което не можете да правите добре?

— Комплимент ли надушвам? Разбира се, че не.

— Простете. Всъщност исках да ви направя комплимент. Да си го взема ли обратно?

Кларъндън отпусна за миг брадичка върху косата й. Тя дискретно ухаеше на рози.

— Има безброй много неща, които бих желал да върша по-добре.

— Например?

— Когато ме вбесиш, бих искал да съм в състояние да се гневя по-дълго. Ала истината е, че щом се приближиш до мен, аз те сграбчвам и забравям, че преди малко съм искал да те удуша. Идва ми да ти смъкна дрехите, да те поваля под себе си и да те целувам, докато се задъхаш, а после…

— Прекалено детайлизираш.

— Вероятно си права. Откакто започнах да изброявам детайлите, ти ми стъпи върху краката поне три пъти. А понякога ми се иска просто да си лежа до теб и да те съзерцавам — без дори да те целувам или докосвам. Просто да те гледам. И това би ми доставило неизмеримо удоволствие. Всъщност танцуваш отлично. Е, все още не си в моята категория, но с малко практика ще започнеш да ми партнираш великолепно.

Последните му думи само прелетяха покрай ушите й. Защото в съзнанието й се оформяше кристално ясно една картина: тя лежи напълно гола, а той е върху нея и ту се взира в очите й, ту я обсипва с целувки. Преглътна и се усмихна.

— Знаете ли, ваше благородие, след като вие ми се нагледате, аз също бих искала да ви съзерцавам дълго, дълго чак докато остарея.

Дъхът му секна. Втренчи се в нея — в жената, която го бе втвърдила до такава степен, че имаше чувството, че всеки момент ще излее семето си. Оркестърът изсвири финалния акорд. Но те не напуснаха дансинга. Едва си поемаха дъх, вторачени един в друг. Изведнъж до съзнанието на херцога достигна нечий смях. Боже господи, напълно се беше забравил! Еванджелин също дишаше тежко. Това го възбуди до такава степен, че отново му се стори, че ще се изпразни. Не можеше нито да помръдне, нито да каже нещо.

— Ето я и лейди Джейн Белърман — обади се Еванджелин, — идва право срещу нас. Знаех си, че е твърде хубаво, за да продължи дълго. Дори си е свалила маската.

Херцогът измери с очи младата дама, която се носеше с ужасяваща устременост.

— Овчарски костюм. Слава богу, че не носи и гега. Вероятно би те цапардосала с нея.

— Мисля, че изглежда прекрасно — отбеляза Еванджелин и й се прииска въпросната дама да се продъни в ада. — Предполагам, че ще танцувате с нея?

— Ще й оскубеш ли косата, ако го направя?

— Отново прословутата самонадеяност! Виждам, че вече има опашка от дами за вас. Да, от изражението на лейди Джейн веднага ми става ясно, че много й се иска да ме метне през терасата.