Катрин Каултър - Измамата

„Но какво става тук, по дяволите?“ Прииска му се да й се разкрещи, обаче знаеше, че с това няма да спечели нищо.

— Добре. Ала първо ще трябва да ме пуснеш.

— Много не ми се ще, но ще го направя. — Пусна го. В следващия миг положи ръце на гърдите му и вдигна очи към него. — Благодаря ви. Благодаря ви, че тръгнахте след мен.

Това го обезоръжи. Напълно.

— По дяволите! Тръгнах, за да те напердаша, дето си такава глупачка да излизаш тук съвсем сама! А когато видях, че Деуит е след теб, едва не захвърлих партньорката си в купата с пунш.

Усмихна й се. Все още беше малко гневен. Но, слава на бога, поне не се беше разкрещял и разбеснял.

— Благодаря — повтори Еванджелин и отстъпи, стиснала здраво чантичката си.

— Деуит има доста съмнителна репутация. Чувал съм да казват, че обича да наранява жените. Да ги поставя на колене — както в леглото, така и извън него. Но определено е направил голяма грешка, когато те е последвал, нали?

— Изплюх му се в лицето.

— А какво щеше да направиш, ако това се бе оказало безрезултатно?

— Щях да го сритам в слабините. От баща си знам, че трябва да прибягвам към това като крайна мярка за спиране на наглите мъже.

— Със сигурност дава резултат. А сега, ако ме извиниш, бих искал да говоря с Деуит. Нищо особено — просто ще му дам един малък урок, който ще подобри обноските му за в бъдеще.

Сграбчи го за ръката със сила, която не подозираше, че притежава, и изкрещя:

— Не!

Черните му вежди се извиха изумено нагоре.

— Не! Моля ви, не се приближавайте до този мъж! Той не е човек на честта! Пред вас ще се усмихва и прави на възпитан, но ще ви забие нож в гърба веднага щом се обърнете. Не отивайте при него, моля ви! Забравете го! Моля ви!

Изглеждаше ужасена, побъркана. Защо се страхуваше? Отново го обезоръжи. И ядоса.

— Моля ви! Искам да се прибера вкъщи. Моля ви, не отивайте при него! Той не е добър като вас. Той е животно!

Кларъндън рязко свали доминото си и я хвана за ръката.

— Хайде да вземем майка ми и да си тръгваме.

Еванджелин се засмя.

— Ако в този момент имахте къса тежка сабя, картинката щеше да бъде пълна. О боже! Но аз се смея, вместо да треперя като лист!

— Каква картинка?

— Когато свалихте доминото си, приличахте на истински пират, особено с тази луна зад вас.

— Ако бях пират, щях вероятно да заповядам да те насинят от бой с камшици. Караш ме да се възприемам по начин, по който никоя друга жена не е успявала. Хайде!

Час по-късно бяха пред вратата на спалнята й.

— Спомняте ли си обещанието, което ми дадохте?

— Кое по-точно?

— Че мога да се върна в Челси тогава, когато пожелая.

— Да.

— Е, искам още утре да се върна в Челси.

Изгледа я продължително и мълчаливо.

— Би ли била така добра да ми кажеш какво става?

— Искам да се върна в Челси.

— Защо? — Гласът му беше спокоен и много благ. — Защо искаш да се върнеш там?

Думите, които излязоха от устата й, го накараха да премигне от изненада.

— Сега, след като Наполеон е на власт, какво ще стане?

Херцогът поклати замислено глава.

— Наполеон е човек, който трябва да властва — и то не само над един град или една държава. Той трябва да има всичко. Затова никога няма да се спре. Никога. Уелингтън вече е в Брюксел с Принца на Оранж 36 36 Принцът на Оранж — става въпрос за Уилям IV, трети син на Джордж III, който поема престола след смъртта на брат си Джордж IV (принца-регент) и властва от 1830 до 1837 г., като продължава династията Оранж. Брат му и баща му са от династията Хановер. — Б.пр. ? Може би след месец-два ще настъпи развръзката. Несъмнено кървава, но аз не съм лош пророк като повечето ни сънародници. Всеизвестен факт е, че армията на Наполеон намаля десеторно след зле организираната инвазия в Русия. Сега му се налага да попълва редиците си с неопитни момченца. Уелингтън ще победи 37 37 Уелингтън действително побеждава Наполеон по време на решаващата битка при Ватерло (1815 г.), след което англичаните пращат диктатора на заточение на остров Света Елена, където и дочаква смъртта си през 1821 г. — Б.пр. . Трябва да победи!

— Аз също съм сигурна, че ще победи. Благодаря ви. — Не го погледна. — Тръгвам утре сутринта. Ще взема Едмънд с мен, ако нямате нищо против. Не е необходимо да ни придружавате до Челси.

— Не ставайте смешна! Естествено, че ще ви заведа в замъка.

Отвори уста, за да поспори с него, но се отказа.

— Благодаря ви.

С тези думи се обърна, влезе в стаята си и тихо затвори вратата след себе си.