Катрин Каултър - Измамата

— Много вероятно, но аз ще те защитя — можеш да ми вярваш. И къде е тази опашка от дами? Моля те, не ме удряй. Не и посред балната зала, където стотици очи следят всяко наше движение. Добре, ще изпълня дълга си към лейди Джейн. А ти не танцувай с никого повече от веднъж.

— Защо? Тъкмо се канех да танцувам с вас още един път.

— И да дадем повод за излишни клюки?!

— Искате да кажете, че повече няма да танцувате с мен!

— Това вече е нещо съвсем различно. Ти си моя братовчедка и мой дълг е да се грижа за теб. А ето че лейди Джейн, тази девствена овчарка, всеки миг ще ни помете.

— Не знаех, че всички овчарки са девственици.

— Само най-ценните. А сега трябва да се разделим, Еванджелин. Не се отдалечавай много от мен. Да смея ли да се надявам, че този път като никога имам последната дума?

— Тъй като вие сте мой работодател — каза го с най-сладкия си глас, — и тъй като ми плащате така щедро за услугите, не бих рискувала да изгубя възнаграждението си.

Кларъндън потри брадичка с дългите си пръсти, които копнееха да погалят всяко сантиметърче от тялото й.

— Вероятно ще се наложи да поправя грешките на баща ти. Той никога не те е пердашил. Може би в най-скоро време ще те преметна на коляното си и мекото ти сладко бяло задниче ще загори под ръката ми. А сега отивам при лейди Джейн.

С тези думи се отдалечи, без изобщо да погледне назад!

Оркестърът засвири нов валс и Еванджелин тутакси бе повлечена по дансинга от един рицар на крал Артур, най-малко с десет сантиметра по-нисък от нея. Забеляза, че херцогинята пък танцува с някакъв застаряващ гръцки философ — Лорд Харви, както я уведоми рицарят между две изхълцвания, за които не спря да й се извинява. Херцогът танцуваше с лейди Джейн и се смееше.

Следващият партньор на Еванджелин беше един пуритан, още обаче не достигнал съвсем до отрицанието на плътското. Затова й се налагаше от време на време да го сритва. Четвъртият беше рицар в пълно бойно снаряжение, който се чувстваше твърде неудобно в тежката броня, но пък беше доста забавен.

Между танците едва смогваше да си поеме дъх. Понякога долавяше и одобрителната усмивка на херцогинята. Колкото до херцога, той повече не се приближи към нея. Танцуваше всеки танц с различна дама.

Нали й бе говорил за дълг? Тогава защо не идваше? Праволинейният добродетелен дръвник беше прекалено ангажиран с английски овчарки, вятърничави нимфи, дори с някаква богиня с широки позлатени панделки на гърдите.

Когато един френски кавалер 34 34 Член на рицарски орден или на френския Легион на честта. — Б.пр. от миналия век й каза, че наближава полунощ, Еванджелин искрено се изненада. А когато поиска да смъкне маската й, тя побърза да заяви:

— Виждам, че херцогинята ме вика. Довиждане, сър.

Промъкна се през френския прозорец, който водеше на терасата. Вечерта беше студена. Ярката луна посребряваше красивите градини. Приближи се до железния парапет.

— Здравейте, мадам дьо ла Валет! Не мога да повярвам, че най-после сте се освободили от обожателите и сте съвсем сама тук.

Еванджелин се извъртя рязко при тези иначе меко изречени думи. Пред нея стоеше висок елегантен мъж със сиво домино. В гласа му имаше нещо познато, но не можеше да се сети откъде.

— Вие знаете името ми?

Не изглеждаше пиян. Вероятно просто е искал да подиша чист въздух.

— Полунощ е. — Непознатият вдигна обвитата си в ръкавица ръка и дръпна панделките на маската си.

Еванджелин се втренчи в него — в очите му, в бенката на бузата. Пред нея стоеше не някой друг, а Конан Деуит мъжът, когото беше срещнала в старата норманска църква в Читърли.

— Не бъдете толкова шокирана, мадам Орел. Аз съм добре приет в обществото. Вие също, тъй като сте роднина на херцога. Почти се бях отказал да разговарям с вас. Както забелязах, тази вечер сте доста популярна.

— Какво искате, Деуит?

— Спомняте си името ми?

— Спомням си името на всеки предател, с когото съм се срещала. Какво искате?

Направи крачка към нея.

— Не ме ядосвайте, мадам! Аз съм убеден, че вие сте опасна за нас, независимо какво казва Еджъртън. Той ме увери, че ви държи много здраво, въпреки покъртителните ви опити да ни избягате и крехката ви добродетелност. Но по-добре да приключваме с тази работа. Риса ме помоли да дойда. Ето и неговото съобщение за вас.

Подаде й някакъв плик, който тя бързо мушна в дамската си чантичка.

— А писмото от баща ми?

— Вътре е. — Загледа я изпитателно. — Аз лично продължавам да се съмнявам във вас, независимо какво е онова, с което Еджъртън ви държи. Той уби някаква си изкукала старица, за която на никого не му пука, и вашата деликатна женска съвест се срути из основи.