Катрин Каултър - Измамата

— Тогава би ли ми изяснила какви точно са чувствата ти към мен?

Вдигна очи. Знаеше, че се налага да му причини болка, а с това и на себе си. Спомни си обидите на лейди Джейн Белърман — бяха действително твърде детински, но нямаше друг избор, освен да се опита да ги използва. Още отсега се мразеше, но успя да превърне гласа си в ледено острие:

— Не е необходимо да ми предлагате брак, ваше благородие. Питате ме какви са чувствата ми към вас. Намирам ви за изключително привлекателен мъж, както вероятно повечето жени. Единственото, което бих желала, е да отида с вас в леглото, а не пред олтара. — Насили се да свие безразлично рамене. — Лейди Джейн преди време отбеляза, че англичаните не се женят за дами, които вече са познали друг мъж. Няма нищо лошо в това да си признаете, ваше благородие, че искате тялото ми. Повярвайте ми, за мен е чест, че настоявате за брак само за да ме вкарате в леглото си. Но вече можете да забравите за предложението си. Аз и без него ще дойда.

Много странно. Познаваше я от по-малко от два месеца, но беше сигурен, че лъже. И в интерес на истината — не чак толкова добре. За да спечели време, се задоволи само с думите:

— Не те разбирам, Еванджелин.

Сви рамене по начин, който очевидно претендираше да бъде галски, но изпълнението й не бе особено сполучливо.

— Ако бях истинска англичанка, при това девствена, безспорно бих погледнала на подобно предложение по съвсем различен начин. Ала аз вече съм била омъжена. Не желая да сключвам повторно брак. Вероятно сте прав, когато казвате, че Андре е бил абсолютен дървеняк в леглото. Сигурна съм, че вие не сте. Убедена съм, че дори сте неподражаем.

Какво да й каже? Какво да направи? Дали да не я удостои с един презрителен поглед?

— Така… — Тъмните му очи я погледнаха развеселено. — Поне най-сетне си призна, че скъпият непрежалим Андре не е бил чак толкова великолепен екземпляр. — Направи пауза и снижи глас: — Гаврил ли се е с теб? Това копеле да не би да те е било?

— Разбира се, че не. Просто предпочитам живота си на вдовица. Приятно ми е да правя онова, което аз си поискам. — „Това май не бе съвсем убедително.“ — Вярно е, че нямам много пари, но ми доставя огромно удоволствие да бъда с Едмънд и да живея в Челси. — Боже мой, в момента копаеше под себе си дупка, която не след дълго щеше да я провали вдън земя!

— Значи онова, което искаш — констатира бавно той, — е да стана твой любовник, а не твой съпруг?

— Обожавам да ви целувам.

— Приятно ми е да го чуя.

Приближи се бавно към нея. Очите му не се откъсваха от лицето й. Тя не се отдръпна. Ставаше все по-интересно. Обгърна раменете й и внимателно я придърпа към себе си. Еванджелин се опита да се освободи, но той я притисна здраво. Гърдите й докоснаха неговите. Усети, че се втвърдява като камък. Стори му се, че се слива с нея. Заляха го вълни на страст, нежност и неотложност. Винаги ли щеше да има този ефект върху него? Вероятно. Усмихна й се и повдигна брадичката й.

— Ти си моя! — Сведе бавно глава и продължително я целуна. — Моя! Сега и завинаги! Единствено моя!

— Не! — Ала знаеше, че го желае толкова силно, че ще се разпадне, ако не го целуне веднага, в този миг.

— Напротив! Никакви игрички повече, Еванджелин.

— Моля ви!

Целуна я пак. И още веднъж. Не я насили да си отвори устата. Тя сама го направи. И то с жар. Ръцете му се плъзнаха към косата й, свалиха фуркетите и я освободиха, а после потънаха в нея. Оттам запълзяха бавно по гърба, надолу, надолу, обгърнаха задните й части и ги стиснаха. После се озоваха отново в косата й. Пръстите му навиваха кичурите, докато устните му не спираха да я целуват.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че косата ти е разкошна? — Гласът му леко трепереше.

Отговорът й бе като въздишка.

Ръцете му отново се озоваха върху задните й части, повдигнаха я и я притиснаха силно. Повече от всичко на света му се искаше да я види гола, долепена до тялото му точно по този начин.

Усещаше устните му по слепоочията си, по клепачите, по шията. После се отдръпна, без да сваля ръце от бедрата й, и я погледна.

— Какво чувстваш, Еванджелин?

Въпросът изобщо не й се стори странен, тъй като нямаше никакъв опит с мъжете. Отвори очи и дълго не намери сили да отговори.

— Бих дала живота си за теб.

Херцогът се втренчи невярващо в нея. Заля го толкова мощен прилив на страст, че едва се сдържа да не я повали веднага на килима. Но се овладя.

— Явно няма да спреш да ме изненадваш. Би ли ми казала как една жена, която си търси единствено любовник, би могла да изпитва толкова силна загриженост за добруването му?