Катрин Каултър - Измамата

— Доста мислих по този въпрос — намеси се херцогът. — Този човек трябва да е от местните. Проклетият мръсник през цялото време е използвал моите земи, за да вкарва в страната шпиони! Ще го удуша със собствените си ръце рамо да го пипна!

— Ако го откриеш преди мен, моля те, не го убивай. Необходима ми е цялата информация, която мога да изкопча от него. После ще го обесим и ще ти спестим омърсяването на ръцете. Знам колко си бесен, че французите са използвали твоя плаж за проникване в Англия. Както и допуснахме, Ричард, убийството на госпожа Нийдъл някак си е свързано с всичко това. Тя сигурно е открила нещо. Знаеш, че продължаваше да се разхожда из околността, въпреки напредналата си възраст, така че шансовете да е подочула или видяла нещо са значителни. Бих искал да ми разрешиш да разпитам слугите ти. Не храня големи надежди, но може пък някой да е забелязал снощи нещичко.

Херцогът кимна мълчаливо. После погледна към Еванджелин.

— Можеш ли да помогнеш с нещо на Дрю? Забеляза ли снощи нещо? Може би си била будна и си стояла до прозореца към полунощ?

— Беше толкова студено. Изобщо не съм мърдала от леглото си. За бога, та това звучи направо невероятно!

За огромно нейно облекчение, Дрю Халси най-накрая се накани да си тръгне. Докато се изправяше, каза:

— Хората ми няма да забавят много прислугата ти. Ще те държа в течение. Съмнявам се, че Орела ще посмее отново да използва твоя плаж, но за всеки случай ще оставя няколко души на пост.

Еванджелин също стана.

— Надявам се, че ще откриете този човек, милорд. Аз самата надали ще мога да заспя тази нощ. А сега, господа, моля да ме извините! Трябва да се погрижа за Едмънд.

И с лъчезарна усмивка напусна библиотеката. Херцогът се загледа след нея, но отново остана безмълвен.

— Днес що отседна в „Рейвън Ин“, Ричард. Тази вечер тръгвам за Лондон. Последните ми разузнавателни данни сочат, че Наполеон всеки момент ще се насочи към Белгия. Уелингтън го очаква. Надявам се, че ще мога да зарадвам министерството с разшифрованите инструкции.

— Питам се дали тази шпионска група няма нещо общо със смъртта на Роби. В крайна сметка, той беше мой приятел и прекарваше доста време тук, в Челси, а онези са използвали именно това място за проникване в Англия.

— Вече съм напълно сигурен, че е така. Представи си, копелетата да използват твоя частен плаж! Невероятна наглост!

— Всъщност вече изобщо не ми изглежда толкова невероятно — отбеляза безизразно херцогът.

После даде съответните инструкции на Басик, кимна на двамата мъже, които лорд Петигрю бе оставил да разпитат прислугата, и се запъти към детската стая. Не я откри там. Влезе в стаята й, видя, че е празна, и тъкмо щеше да излезе, когато нещо прикова вниманието му.

След десет минути я намери в една малка слънчева стая на втория етаж. Стоеше до прозореца и гледаше към Ламанша. Беше с гръб към него. Кларъндън затвори с трясък вратата зад себе си и се облегна на нея. Еванджелин не се обърна, но той знаеше, че е наясно кой е влязъл.

— Изпълнението ти беше великолепно. Дрю или се възхищаваше на красотата ти, или проклинаше глупавите ти женски бръщолевения. Ти, естествено, дойде там, за да смъкнеш евентуалните подозрения от себе си и да разбереш какво знаем. Представи се много добре. Ала не съобрази само едно нещо, Еванджелин. Наистина ли смяташе, че ще успееш да излъжеш мен?

Тя затвори очи при тези спокойно изречени думи. После поклати глава и, без да се обръща, отвърна:

— Не разбирам за какво говорите, ваше благородие. Та всяка дама би била ужасена от случилото се! Предател тук, в Челси!

Кларъндън не помръдна. След малко заговори със същия спокоен глас, но този път той предвещаваше буря:

— Да, нека си поговорим за предателите в Челси. Но как всъщност да те наричам — Еванджелин или Орел?

Тя бавно се обърна и го погледна. Всичко беше свършило, но все пак реши да опита.

— Това е абсолютна безсмислица, ваше благородие! Погледнете ме. Приличам ли ви на мъж?

— Вероятно ще трябва да те погледна по-отблизо. — Приближи се. Не откъсваше очи от лицето й. — Колко странно, че си с ръкавици! Никога досега не съм те виждал да носиш такова нещо.

Сграбчи ръцете й и смъкна маскировката им.

— Надявам се, че не си се сдобила с тези драскотини по време на нашата любовна нощ? — Поклати глава. — Не си прави труда да ме лъжеш, Еванджелин, освен, ако нямаш обяснение и за мокрите разпокъсани дрехи под гардероба. Дяволите да те вземат, Еванджелин, най-сетне ще ми кажеш ли истината!