Катрин Каултър - Измамата

Целуна я страстно и замина.

Когато след час херцогът се завърна в замъка, завари Еванджелин да кръстосва ожесточено из библиотеката. Хвърли си пътната пелерина на облегалката на един стол.

— Надявах се, че ще си почиваш в леглото или ще позволиш на Едмънд да те преследва, а ти обикаляш тук като побъркана и ми правиш дупки в килима.

Втурна се към него, за да го прегърне. Притисна я щастливо в обятията си, а тя задъхано възкликна:

— Най-сетне! О, боже, какво стана? Видя ли Дрю? Какво ще предприеме?

Отново я притисна към себе си и страстно я целуна.

— Смята, че съм предателка, нали?

Видя как ужасът избухва в очите й и руменината изчезва от лицето й.

— Не, Еванджелин. Изобщо не е ставало дума за подобно нещо, повярвай ми.

Едва не припадна от облекчение.

— Виждам, че се усмихваш. Кажи ми какво успя да направиш.

— Споделих ти, че имам идея, която се нуждаеше както от одобрението на Дрю, така и от известно усъвършенстване. Изтъкнах, че ти, скъпа моя, неволният Орел, притежаваш огромен обем информация, която ще бъде негова, ако е склонен да забрави миналите ти прегрешения. Щом му казах, че изключително красивата и много кокетна бъбривка, която бе зърнал преди няколко часа е всъщност знаменития шпионин, той едва не онемя. Всъщност отне ми доста време, докато го убедя. Доколкото си спомням, каза: „По дяволите, Ричард, щом една жена може да върши това, страх ме е да си представя бъдещето на мъжете по света!“ После глътна малко бренди. Но това не беше нищо в сравнение с шока, когато му казах, че Джон Еджъртън е „Риса“. Накрая като че ли го беше обладал някакъв демон. Накратко, скъпа моя, един от хората на Дрю ще се представи за убития шпионин Пол Трейзон и ще потърси Еджъртън в Лондон. Щом като той се издаде, че знае шифъра, ще го хванем.

— О, не, чуй ме! Няма причина да се среща с Еджъртън, абсолютно никаква причина! Аз го пропуснах в страната, това означава, че отива право при Ротшилд.

Херцогът се усмихна и нежно обгърна лицето й с ръце.

— Не си ли спомняш, че даде на Пол Трейзон писмо, което трябваше да предаде на Риса? Нашият човек ще бъде до Еджъртън, докато чете писмото ти. Щом покаже, че се справя безпроблемно, значи е в ръцете ни. Много е просто. А през това време ние с Дрю, както и лорд Мелбърн — едно от най-високопоставените лица в министерството — ще бъдем наблизо. По даден сигнал от нашия човек ще го заобиколим и хванем. И всичко ще свърши. Защо кършиш ръце? Не ти ли харесва планът ни?

— Планът си е много добър, но просто не вярвам Еджъртън да действа така, както се очаква от него. Много е хитър. Като че ли винаги знае предварително какво ще се случи. Страхувам се, че ще измисли нещо ужасно.

— Ще предам на Дрю думите ти. Той случайно е в каретата отвън. Когато го поканих да влезе, каза, че все още не се осмелява да застане лице в лице с теб. Отбеляза още, че ще трябва да преосмисли начина, по който гледа на младите дами. Май вече не е така сигурен дали Фелиша е толкова наивна. Уверих го, че Фелиша е умна, обича го и следователно ще крие от него хитростите си. Когато го оставих в каретата, все още си гризеше ноктите. — Направи пауза. — А ти оставаш тук, в Челси, където ще си в безопасност. Не си и помисляй да идваш в Лондон с нас! Щом заловим Еджъртън, Дрю е сигурен, че Военното министерство ще се съгласи да го размени за баща ти и за информацията, която ти доброволно ще им предоставиш.

Онемя. След няколко секунди си възвърна самообладанието.

— Но така нещата изглеждат твърде лесни! И ти смяташ, че Наполеон ще размени баща ми за Еджъртън? И че Дрю няма нищо против да пусне този предател на свобода?

— А ако Наполеон не се съгласи? А ако хората в Министерството не го позволят?

— Живяла си под огромно напрежение прекалено дълго. Чуй ме сега и ми повярвай! Какъвто и да е Наполеон, едно е сигурно — той е лоялен към хората си. Що се отнася до министерството — е, и аз имам някаква власт там. А сега да те оставям. Налага се да действаме бързо, преди Еджъртън да се е усетил, че нещо не е наред. Ще се върна утре, най-късно — вдругиден. Не мърдай оттук. Запознали се вече с господин Булок, частния детектив?

— Да. Едмънд си мисли, че той е дошъл, за да ми помага. Дори вече чух как му разказва за някакъв разбойник, обесен преди десет години. Едмънд остана изключително доволен.

Кларъндън я притисна в обятията си и я целуна.

— Когато всичко това свърши, ще се оженим и няма да те пусна да излезеш от леглото ми чак до следващата зима!