Катрин Каултър - Измамата

Тъй като висеше с главата надолу, с всеки изминал миг все повече се замайваше. В същото време си даваше сметка, че трябва да остане в пълно съзнание. Не можеше да позволи на страха да я завладее. Баща й! Едмънд! В никакъв случай не трябва да му позволява да ги убие!

На път към детската стая не срещнаха никого.

О, боже, а Елън! Еванджелин затвори очи и започна да се моли момичето все още да не е пристигнало. Спомни си и за господин Булок — дребния, кривокрак господин Булок. Той нямаше никакъв шанс срещу Еджъртън. Беше голяма глупост от нейна страна да го сметне за надеждна охрана на Едмънд.

Херцогът обаче му се бе доверил. Явно все пак знаеше как да защитава детето. Дали господин Булок спеше в стаята на Едмънд? Ако е така, Еджъртън ще хване и двамата. Никой не бе подготвен за подобно развитие на нещата. Горкият детектив! Имаше голяма вероятност и той да бъде убит.

Изведнъж Еванджелин се надигна и стовари юмруци в гърба на Еджъртън, който едва не полетя от тежестта на удара. Но се задържа, просъска тихо и се извъртя бързо, така че главата й се удари в стената. Веднага загуби съзнание.

Започна да идва на себе си точно в момента, когато Еджъртън тихо отваряше вратата към детските помещения.

— Хайде, Еванджелин, не те ударих чак толкова силно. Знам, че ме чуваш и се надявам, че вече си си взела поука. Кажи ми накъде е спалнята на Едмънд? Ах, да, все забравям, че си няма. Може би тази врата?

Внимателно натисна бравата. Не чу нищо. Влезе. Видя Едмънд, който спеше, заобиколен от купища възглавници.

— Едмънд! — извика му тихичко. — Хайде, момче, време е да се събуждаш.

Едмънд седна в леглото, почеса се по главата, а после си потърка очите.

— Кой е? Къде е Елън? Какво се е случило на Ева?

— Ставай, малкото ми лордче. Братовчедка ти Ева е на рамото ми. Завързана е, защото не мога да й имам доверие, че ще мирува и мълчи.

— Ева? Добре ли си?

Опита се да се измъкне, но Еджъртън отново се извъртя и едва не й трясна главата във вратата.

— Хайде, Едмънд, ставай. Тримата заедно ще предприемем малко пътешествие.

Едмънд погледна към Ева, която лежеше беззащитна и няма, преметната през рамото на сър Джон, вдигна брадичка и заяви:

— Не, сър! Никъде няма да тръгна с вас! Веднага пуснете Ева, при това много внимателно! В противен случай ще се разправяте с баща ми!

Еджъртън се изсмя. Пристъпи напред към момченцето, което стоеше до леглото в дългата си бяла нощничка, свило малките си ръчички в юмручета.

Еванджелин не издържаше повече. И с риск да бъде убита на място, се поизправи и зави нокти в тила му. Той изрева от болка.

От гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение, когато чу някой да казва:

— Мисля, че това е достатъчно, сър. — Беше господин Булок. — Съжалявам, че не се намесих веднага, госпожо. Трябваше да изчакам да се окажете отзад. Пуснете я долу, сър, иначе ви отнасям ухото с един куршум!

Еджъртън запсува разярено, но господин Булок поклати спокойно глава.

— Сър, не говорете подобни неща пред малкия. Баща му хич няма да остане доволен. А сега си поставете пистолета на пода. Веднага!

— Не! — изкрещя Еджъртън.

Извъртя се, устреми се към господин Булок, хвърли Еванджелин върху него и го събори на земята. Пистолетът на детектива гръмна и изстрелът огласи малката спалня.

Господин Булок изпсува, измъкна се изпод Еванджелин и изкрещя:

— Спри на място, разбойнико! Веднага, или ще те застрелям точно пред онзи красив глобус на малкия!

Еджъртън се закова на място. Сведе бавно глава и пусна пистолета си. Обърна се и застана срещу дребния човек.

Беше поставен на колене от един прост, неук, смешен дребосък. Не, по-скоро от една лъжовна, продажна кучка. Видя, че Еванджелин стои на прага на спалнята, прегърнала Едмънд. Детето я бе развързало.

— Отстъпете. Така. А сега седнете на онзи стол.

Еджъртън седна.

Едмънд докосна лекичко ръката на Еванджелин.

— Добре ли си, Ева? Нарани ли те? О, боже, виж си челюстта! Ударил те е!

Изражението на лицето му в този момент беше пълно копие на баща му. Внезапно се втурна към Еджъртън и го заналага с юмручета по гърдите. Предателят се опита да го сграбчи, но господин Булок изкрещя:

— Назад, лорд Едмънд!

Детето успя да отскочи назад секунди преди да бъде хванато.

— Едмънд — обади се Еванджелин със спокоен и тих глас, — ела тук, милият ми, и ми помогни. В момента не се чувствам много добре. Не съм сигурна, че мога да остана права без твоята помощ. Хайде, ела. Така. Дай ми ръка, за да стоя горда срещу този ужасен човек, който искаше да ни убие.