Катрин Каултър - Измамата

— А аз пък няма да те пусна да излезеш от моето легло до следващата пролет!

— Милостиви боже! Наистина съм си намерил половинката! — Запъти се към вратата, но на прага се обърна. — Всичко ще се нареди, Еванджелин. Не се тревожи! Пази сина ми!

И замина. Тя се приближи до огромните еркерни прозорци и не откъсна очи от каретата с четири коня, докато не се скри в далечината. Изобщо не беше сигурна, че всичко ще се нареди. Прекалено хубаво би било.

Стана толкова бързо, че нямаше възможност дори да ахне. Мъжката ръка притисна устата й, а нечие тяло не й позволяваше да мръдне от леглото.

— Глупачка! Само една глупачка може да си въобрази, че е в състояние да ме надхитри.

Отвори очи и се втренчи в лицето на Джон Еджъртън, което изглеждаше мъртвешки бледо на фона на предутринната дрезгавина. Изпита неистов ужас. Провал! Как ли бе успял да влезе в замъка? Гледаше го като хипнотизирана и в главата й щракаха хиляди варианти за избавление.

— Много ми е приятно да те видя най-сетне онемяла, скъпа моя. Без онази безпомощна ярост, която ме омагьосва. Знам, че искаш да ме убиеш, за да спасиш себе си и скъпия си татко, но не можеш. Женското безсилие е чудесно нещо. Мълчиш? Уплашена си? Заслужаваш си го!

Продължаваше да мълчи.

Той се поизправи, усмихна й се доволно и постави леко ръка на устните й.

— В случай че решиш да се разпищиш. Мисля, че лекият натиск на ръката ми е достатъчен, за да ти напомня, че мълчанието е за препоръчване. Знаеш ли, че известно време те гледах, докато спеше и се чудех какво да правя с теб, след като убия лорд Едмънд?

— Не!

— Да! Нали ти изясних какво ще се случи, ако ме предадеш? И въпреки всичко ти го направи. Глупав ход, скъпа моя. Да си кажа истината, не го очаквах от теб.

Сухата му ръка издраска устните й, когато прошепна:

— Всъщност не го направих аз.

Ръката я натисна по-силно. Явно не желаеше да я слуша.

— Доста си красива, знаеш ли? Естествено, че го знаеш. Херцогът вече ти е любовник, нали? Откога? Накара ли те да пищиш? Чувал съм да казват, че жените направо го умолявали да ги пъхне в леглото си. Ти моли ли го?

Еджъртън повдигна ръката си само няколко милиметра и тя го ухапа. Но не успя да го захапе достатъчно силно. Замахна и я зашлеви, а после отново натисна здраво устата й.

— Май не си слабо малко момиченце, а? Да мръдна само сантиметър, и ще се нахвърлиш като лъвица. Усещаш ли дулото но пистолета върху гърдите си, Еванджелин? Явно го усещаш. Опитай се пак да ме захапеш и аз просто ще дръпна спусъка. Ще те оставя тук, докато прекрасните бели чаршафи под теб подгизнат от кръв. Не ми се иска да стигам чак дотам, но ще го направя, ако се наложи. Всъщност онова, което най-силно желая, е да те накарам да гледаш как убивам лорд Едмънд.

— Не! Моля ви, недейте! Ще направя всичко, което по-искате, само не докосвайте Едмънд!

Еджъртън се изсмя и просъска:

— Разкажи ми какво ти правеше херцогът, за да ти достави удоволствие!

Повдигна леко ръката си, но притисна дулото на пистолета още по-силно в гърдите й.

— Не съм му казвала нищо, докато всичко не свърши и аз нямах друг избор. Не разбирате ли? Дрю Халси и хората му бяха обградили плажа и чакаха.

— Да, известно ми е. Успях да се измъкна от Лондон точно навреме. Хитрата маневра, която бяха замислили, е направо достойна за съжаление. Горкият Дрю, наистина дава всичко от себе си, но не е толкова умен, колкото аз. Надявам се, че най-сетне ще осъзнае този факт и ще бъде съкрушен. Що се отнася до твоя херцог, той ще загуби и теб, и сина си. Мисля, че това е достатъчно наказание за един мъж.

Еванджелин се надигна, измъкна ръцете си и се опита да го сграбчи за гърлото.

— Е, сега вече не ми оставяш никакъв избор.

С тези думи стовари юмрука си в челюстта й.

Когато отвори очи, в първия момент Еванджелин не можа да се ориентира къде се намира. Остра болка прониза главата й. Опита се да вдигне ръка, за да потърка челюстта си, но разбра, че ръцете й са вързани. Глезените й също бяха стегнати. В устата й бе натъпкан парцал.

— Забележително момиче! — Еджъртън седеше на един стол и я наблюдаваше. Чак сега осъзна, че е все още в леглото си, е нощницата си, само че сега завивките й бяха смъкнати. — Никога не съм ти казвал колко се възхищавам на прекрасната ти коса. Херцогът харесва ли я? Ах, да, точно в този момент надали ще успееш да ми отговориш. Винаги съм смятал, че мълчаливата жена е истинска благословия. — Ухили се и се изправи. — Моли се да не срещнем някоя прислужница или лакей, защото ще трябва да ги застрелям. Колкото и да ми се иска да остана насаме с теб, а може би и да те галя и любя, нямам време за подобни нежности. Скоро трябва да тръгвам. Да се присъединя към моя любим император! Ти ме предаде. Никога не трябва да го забравям, иначе мога да проявя слабост и да изпитам тъга и съжаление. Продажна кучка! Трябва да умреш. Но запомни, че щом се озова в Париж, баща ти ще те последва. Щом дам обещание, винаги го изпълнявам. И не позволявам на някакви си незначителни емоции да ме ръководят, както постъпи ти. Сега отиваме да видим лорд Едмънд. — Започна да се дърпа, но той успя да я преметне през рамо. — Мирувай! Иначе ще ти откъсна дясното ухо с пистолета!