Спас Карафезов - Сърцето вижда

В концепциите си той третира въпросите за личността на слепия, критериите, дефиниция и статистика на слепотата, интелектуалните възможности на слепите и слабовиждащите. На преден план са изведени проблемите на сляпото дете, свързани с отглеждането и възпитанието му в предучилищна и училищна възраст. Посочват се необходимите грижи, които следва да полагат родителите и училищните власти, обществените институции.

Академик Пашев акцентира върху професионалната подготовка на възрастните слепи, изброява примерно възможните професии, практикувани в различните страни. Застъпва широко идеята за създаване на домове-работилници. Обосновава тезата за необходимостта от специалните предприятия, разкрива възможностите за трудоустрояване при обичайни условия в индустрията и земеделието, търговията и сферата на обслужването, в интелектуални професии. Съзира тенденцията за увеличаване броя на слабовиждащите в епохата на техническия прогрес. „Колкото повече един народ се развива културно, толкова зрението му става по-необходимо“ — подчертава той в „Офталмологичен преглед“ през 1939 г. и обосновава нуждата от употреба на оптически средства, правилно отглеждане и възпитание на децата с остатъчно зрение, организирането на класове и училища за слабовиждащи („зрителноспасителни класове“), отпечатване на текстове с едър шрифт, професионалната и трудова рехабилитация на лицата с остатъчно зрение, прилагането на нужни социални мерки в това отношение. Висока стойност има застъпеното от него гледище „да се използва колкото може остатъкът от слабо зрение“ (1943). Ще споменем, че върху основата на този принцип се гради съвременната тифлопедагогика относно работата с подрастващите, които имат остатъчен визус.

В разпространението на брайловото писмо акад. Пашев вижда важна задача. Като изследва този въпрос, той съжалява, че в България няма печатница и библиотеки както в другите страни. Голям интерес представлява неговата прогноза за развитието на говорещата книга. В „Офталмологичен преглед“ (1933) съобщава: „…апарат, който посредством магнитен запис ще направи достъпен за слепите обикновения текст“. Това оригинално предсказание се сбъдна в напредналите страни през 50-те години, а у нас в началото на 60-те. Днес ние не можем да си представим своя живот без говорещата книга.

Акад. Пашев изтъква необходимостта от създаване на организации на слепите и за слепите, които да обединят своите сили за решаване на проблемите. В своята обществена практика той е имал отношение към учредените организации на слепите „Тъмнина“, „Мрак“ и „Дружество на българските слепи“. Съзнавал е, че усилията на организираните слепи не са достатъчни за решаване на поставените от тях цели и задачи и че се налага широка обществена подкрепа за осъществяването им. Тези мотиви го подбуждат да запълни съществуващата празнота в обществения живот, като изгради на благотворителна основа една организация, която да подпомага слепите. Така през 1922 г. възниква дружество „Покровител“, на което той е неизменен председател до 1945 г. При създаването на това дружество Константин Пашев се е ръководил от чисто човешки подбуди, от голямата си обич към невиждащите. Макар да е отчитал многократно и определено, че само държавата и обществото като цяло са в състояние да решат социалните проблеми, в дружество „Покровител“ той е виждал една обществена форма за привличане на видни личности, за събиране на пожертвования, както и нравствена подкрепа. Организирал е концерти, изложби, сказки, предавания по радиото. Това дружество изиграва определена роля и се влива в Съюза на слепите през 1948 г.

Видният офталмолог е имал отношение не само към организирания живот на слепите, но и към други обществени организации, свързани с профилактиката и социалното подпомагане. Участвал е като представител на България при учредяването на международната организация за борба против слепотата в Амстердам през 1929 г. По негова инициатива и настояване през 1935 г. към Дирекцията за народно здраве е основан Национален комитет за борба против слепотата. Няколко години оглавява и Съюза за обществена подкрепа, основан след излизането на Закона за обществена подкрепа (1935). Деен сътрудник е и на Съюза за защита на децата. Изобщо развива една широка обществена дейност, посветена изцяло на предпазване от слепотата и всеотдайна подкрепа на нейните жертви.

В своите тези и схващания обаче акад. Пашев е допуснал и някои неточни постановки, които се дължат на чуждестранното влияние или на недостатъчен опит в обществената практика. Например той смята, че „бастуните, които някои препоръчват, не са практични“, докато животът доказа точно обратното. В някои случаи разглежда пенсията на слепия в работоспособна възраст като „източник на мързел“, докато тя всъщност има социално-компенсаторна функция. Под съмнение може да се постави несъгласието му в едно училище да се обучават слепи и слабовиждащи. Той е на мнение да се създават само чисти класове и съответно училища от слепи или слабовиждащи. В действителността нещата не стоят точно така.