Спас Карафезов - Сърцето вижда

Брайловото писмо отначало получило признание в чужбина, но авторът доживял и отпечатването на първата книга на неговия шрифт във Франция. Умира от туберкулоза, навършил едва 43 години.

Релефното писмо на Луи Брайл получава разпространение в целия свят. На него четат и пишат слепите от народите на индоевропейски, арабски, азиатски и всички останали езици. В началото на деветнадесети век официалните просветни власти и педагозите са смятали, че писмото на Луи Брайл откъсва слепите от нормалните азбуки и света на виждащите.

Напротив, точно тази писменост ги е свързвала и ги свързва най-добре с човешкото знание и култура. То става фундаментална предпоставка за тяхната интеграция в обществото. В епохата на компютрите и аудиозаписите брайловото писмо не губи значението си. То се прилага под формата на тактилни дисплеи, които работят с компютър. Не може да се изучи писмено чужд език, без да се познава това писмо. То дава наслада, когато слепият чете самостоятелно с вътрешния си глас, без интерпретация на диктор.

В България брайловото писмо е пренесено от Русия през 1904 г. от д-р Стойчо Донев за нуждите на Института за слепи, създаден в София през следващата година от проф. Иван Шишманов. Началото на националния брайлов фонд в страната е положено през 1928 г. с учредяването на читалището на слепите „Луи Брайл“.

Днес тази културна институция сама печата своите книги, благодарение на технология и техника, предоставени от фондация „Отворено общество“ и Европейската комисия, и обслужва директно своите читатели от цялата страна, както и чрез малки филиални библиотеки в градовете Пловдив, Варна и Дряново и в двете специални училища.

Брайлова печатна машина за първи път е доставена за нуждите на Института за слепи в края на 30-те години, но е разрушена по време на бомбардировките. След Втората световна война по инициатива на Никола Димитров, председател на читалището, е получена от Америка като дарение печатна машина с преса и брайлова хартия. На нея се печатат учебници и списание „Животът на слепите“. Това става в държавна печатница, а по-късно — в Съюза на слепите. През 70-те години за своите нужди ССБ доставя три модерни за времето си печатни машини от Марбург, две от които са в изправност и днес (понастоящем печатната му база разполага и с два модерни принтера, които работят чрез програма от компютър). За първи път през 1994 година се въвежда брайлов печат чрез компютър в читалище „Луи Брайл“ и тази програма е разпространена безвъзмездно в цялата страна.

Костите на Луи Брайл почиват в пантеона на великите синове на Франция. До този момент не е измислено друго средство, което да замести неговото писмо. Милиони слепи от всички краища на света са благодарни на гениалния творец, дал им духовна светлина и мост към необятното познание.

9 януари 2002 г.

Бях поканен от Петко Стайнов на юбилейна сесия по случай стогодишнината на Добри Христов, организирана от Института по музикознание при БАН, чийто директор беше нашият голям съсъдбеник. Тогава Стайнов говори обаятелно за композитора класик, на когото самият той беше съратник и следовник. Слушах го с наслаждение и вътрешна удовлетвореност. Много пъти съм чувал оценки за неговия талант и качества. Той беше надарен оратор. Говореше убедително, логично и задълбочено. Сред многото оценки се откроява една: „Той беше по-зрящ от зрящите“ — срещал съм я в публикации, чувал съм я от негови приятели, композитори и литератори. Тази мисъл характеризира най-добре същността на Петко Стайнов.

Започнах с неговата покана в онова отдалечено време, когато и през ум не ми е минавало, че някога сам ще напиша редове, посветени на век от рождението му. В края на годината в концертните зали, по радиото и телевизията ще звучат творбите му, станали класика в българската музика и песен. Големият салон на БАН отново ще бъде изпълнен, този път с негови почитатели. Ще има доклади. Ще четем статии за неговата личност и творчество. Композиторът, общественикът, знаменателният радетел на съвременната българска музика и песенно творчество ще бъде във фокуса на различните виждания.

Аз бих искал да ви разкажа нещо мъничко за онзи Петко Стайнов, който беше и наш събрат по съдба. Никой в обществото не гледаше на него като на сляп човек. В никоя среда — професионална, колегиална, на обществени места или форуми, при контакти или срещи, никога този факт не се е натрапвал и не е имал значение в отношението към него. Той беше преди всичко забележителен творец, една необикновена личност. Изумяваше със своята памет и познания, със своята изключителна интелигентност. Беше неуморен, продуктивен и общителен, с чувство за хумор и тънък сарказъм. Веднага влизаше в контакт с всеки. Държеше се непринудено.