Спас Карафезов - Сърцето вижда

Струва ми се, че написаното придоби служебен стил и съвсем не искам така да завърша. Петко Стайнов беше щастлив със своята съпруга Стефанка. Тя беше лъчезарен, благороден, със силно излъчване човек. Нейната любов го правеше щастлив и спокоен. Тя беше неотлъчно с него до своята кончина, която той тежко преживя. След нейната смърт той намираше утеха в работата си в института. Няма да забравя игрите му с малкия Петко. Тогава се преобразяваше, съхранил в себе си детето от река Тунджа и китния Казанлък.

Завършвам тези мисли и в душата ми звучат „Тракийските танци“. Тези красиви български мелодии остават безсмъртни, както името и творчеството на техния създател.

Ноември 1996 г.

Константин Пашев (1873–1961) — виден български лекар офталмолог. Роден е в Сливен. Завършва медицина в Лион (Франция) през 1898 г. През 1919 г. става професор, а в 1938 г. — академик. Основава и ръководи очната клиника при медицинския факултет в София (1920) до 1941 г. През периода 1948–1960 г. е директор на Института за клинична и обществена медицина при БАН. Разработва въпроси от различни области на офталмологията.

Академик Константин Михайлов Пашев е крупна фигура не само в нашата офталмология. Делото му на голям лекар и педагог е неразривно свързано с неговата многостранна дейност на общественик и хуманист, на неуморен радетел за благото на слепите.

Значителен е неговият принос не само в профилактиката и лечението на очните заболявания и увреждания, но и в областта на социалните грижи за пълноценна обществена реализация на слепите и слабовиждащите хора.

Ако се запознаем с научните му трудове и статии, с множеството документи и факти и с теоретическата и практическата му дейност, ще установим с удивление колко съвременно и актуално съдържание имат неговите тифлологически възгледи и идеи.

Академик Пашев е не само психолог и тънък познавач на проблемите на слепите, изучил социалната уредба и положението им в много страни на света, но той е достигнал до изводи и обобщения, до прозорливи идеи и виждания, които надхвърлят равнището на неговото време и тогавашните социално-икономически условия, проникват в бъдещето и имат напълно съвременно звучене.

По проблемите на слепите и слабовиждащите хора акад. Пашев е изградил стройна система от възгледи, която непрестанно развива и обогатява през целия си живот. В нея видният учен се очертава не само като лекар, но и като общественик, свързал в неразривно единство борбата за предотвратяване на слепотата с лечението и проблемите на слепите и слабовиждащите хора. Това всеобхватно виждане го превръща в оригинален творец, създател на един нов дял в офталмологията — нейното социално направление. Преди близо осем десетилетия по недвусмислен начин той разви идеята за обществения характер на проблемите, свързани с живота на слепия човек.

Академик Пашев е изложил основните си схващания по делото на слепите в следните по-важни свои научни работи: „Хигиена на окото“ (1905), „Слепотата у нас“ (1922), „Социални грижи за слепите“ (1923), „Проблеми по слепотата“ (1932), „Обща офталмология“ (1925), „Социална офталмология“ (1942) и преработеното й издание от 1956 г., отчетите на дружество „Покровител“, публикувани в сп. „Офталмологичен преглед“.

Авторът разглежда спепотата като обществено явление, коренящо се в социално-икономическите условия на живота, в жизненото и културното равнище на народа. Тези му материалистически възгледи са методологическа основа на обсъжданите от него въпроси и страни от делото на слепите. Той изхожда от разбирането, че слепият трябва сам да си помогне, като се образова и активизира. Редом с това обществото и държавата трябва да създават необходимите предпоставки за развитието на този процес. В дейността на очните лекари той вижда и една възможност за разясняване и подпомагане постигането на тази цел. Така, както е от значение навременната медицинска помощ, също толкова важно е ранното издирване и обхващане на слепите, особено на децата. Неговото схващане в това отношение има стойност и днес и представлява все още актуална задача за общественици и офталмолози.

В социалната организация за борба против слепотата той включва: „Статистика за слепите, обществената организация против слепотата, организирането на пропагандата против слепотата и лечението на очно заболелите.“ Академик Пашев счита, че това са преди всичко обществени задачи, които зависят от степента на развитие на социалното законодателство и активността на държавните и обществени институции на офталмологията като наука и практика. Той е имал значителни познания в областта на грижите за слепите и тяхното дело. Изучил е опита на почти всички страни в Европа, САЩ, Япония и други части на света. Посещавал е лично институти и организации за слепи. Общественият му интерес към тези проблеми не е пресеквал през целия му живот. Той разглежда грижата за слепия като цялостен комплекс, обхващащ материалния и духовния живот, образованието, бита и труда, обучението в брайлово писмо, ориентирането и подвижността, проблемите на всички възрастови групи — на децата, трудоспособните и нетрудоспособните, сляпоглухонемите и слепите с умствени и други недостатъци, на мъжа и жената; разграничава конкретните грижи за слепите и слабовиждащите; въпросите на семейството, свободното време, спорта, изкуството и културата, задачите на общественото осигуряване, отпускането на пенсия и помощ, организирането на социални домове и служби за настаняване, правата, привилегиите и облекченията, ползването на помощните средства и тифлотехниката. Идеята за комплексност и многостранност на проблема е толкова напредничава, че тя се съдържа и днес в най-модерните програми за рехабилитация и интеграция.