Спас Карафезов - Сърцето вижда

През 1959 г. е избран в бюрото на Съюза на слепите. Заедно с тогавашния председател Иван Илиев е пътувал до Кемниц, където са участтвали в международна конференция по проблемите на рехабилитацията. Неговите знания на руски, френски и есперанто са му помагали да чете литература за живота на слепите и тяхното образование и професионална реализация. Още като ученик той чете на есперанто. Оглавява есперантското дружество „Балкана стело“ и е познат в международните среди на слепите есперантисти. Активен участник е в международните форуми на движението. През 1978 г. във Варна той е председател на международния есперантски конгрес, а през следващата година открива конгреса в Швейцария. Когато пиша за характера му, не мога да отмина едно от най-важните достойнства, които притежаваше. Винаги заемаше определена позииця, която отстояваше. Това му създаваше главоболия и го сблъскваше със съюзни ръководители и негови колеги. Аргументирано критикуваше, а това не винаги се възприемаше. Понякога се смяташе, че той стига и до негативизъм в отношенията си. Мисля, че от върха на годините това другомислие в отминалите времена не беше на мода. Костваше му кариерата в обществената дейоност. Дори се стигна до изключването му от кооперацията на Общото събрание през 1995 г. Виновните за това трябва да се срамуват. Още повече че Върховният съд на републиката отмени това противоправно решение. За жалост и до днес в условията на демокрация с необяснимо упорство ръководството на кооперацията не направи необходимото, за да се извини и да го реабилитира приживе.

Една от най-големите заслуги на Михаил Карамихайлов и Тодор Шошев към слепите е включването на текст в Закона за пенсиите през 1958 г., който дава възможност независимо от възрастта те да се пенсионерат след 5 години трудов стаж. На това правно основание се пенсионираха хиляди слепи. Духът на тази правна норма е запазен и в днешния Кодекс за социалното осигуряване.

От 1960 г. Карамихайлов намира своето истинско призвание. Тогава е бил назначен за главен диригент на професионалния хор на слепите. Неговата ерудиция и висока интелигентност му позволяват бързо да се ориентира и възстанови своите умения на музикант и тълкувател на песенното творчество. Администтративната му работа и функциите на ръковдител не са заглушили онова съзвучие на хармонии, които той е усвоил в музикалната академия. Бързо овладява хоровия състав. Поставя творби от български и чуждестрани композитори от всички епохи и стилове — от Палестрина до Петко Стайнов. С творческия състав е изнасял концерти от зала „България“ до всички краища на страната. Звездни мигове на хора са пътуванията до Прага, Берлин, Лайпциг, Дрезден, Братислава, Ереван… Многобройни изпълнения на хора под палката на Карамихайлов са записани в БНР, както и на грамофонна плоча. Сред тях има и песни на есперанто.

Ще припомня един болезнен момент от нашата съвместна работа, когато и двамата диригенти трябваше да бъдат освободени. Положението в хора беше неудържимо. Имаше разцепление и вътрешни борби. По преценка на ръководството това беше необходима мярка. Дори беше взето мнението на висши интстанции. Комичното, но с тревожни последици за засегнатите беше в допусната правна грешка за прекратяване на трудовите договори и на двамата диригенти. Заедно с още 7 юристи и аз нося отговорност за това. Разбира се, и двамата диригенти бяха възстановени в хора. Михаил Карамихайлов се пенсионира като главен диригент през 1986 г. След това той продължи да помага в съюзната печатница и студио на хонорар.

Важна страница от живота на Карамихайлов е участието му в дейоността на читалище на слепите „Луи Брайл“. На два пъти е бил негов председател. Дълги години е бил член на настоятелствтото му. Общо събрание на читалището го удостои със званието почетен член. Смъртта го завари в състава на ръководството. Удостояван е с високи отличия както от Съюза на слепите в България, така и от Столичната община за неговия принос към културата.

Един необикновен човек не е сред нас. Ще го помнят неговите ученици, неговите колеги и съсъдбеници. Ще липсва най-вече на своите син и дъщеря, за които положи изключителни грижи — да ги възпита и изучи. Той разкри още една страна от своята същност. Оказа се незаменим баща. Както споменава дъщеря му Мария, той беше всеотдаен и помагаше на всички, които имаха нужда от него. Самата тя изпълни своя дълг на любяща дъщеря и се грижеше за него през последните години от живота му.