Главният редактор на „Зари“ се ползваше с уважението на всички слепи и виждащи, които работеха заедно с него или го познаваха. Ние храним признателност към изминатия жизнен и творчески път на Минчо Стоянов. Той ще остане в нашата памет като неуморим радетел за благото на своите другари и достоен гражданин на нашето общество.
Публикувано в „Зари“ бр. 4, 1980 г.
Животът му беше изпълнен с предизвикателства
Получих съгласието му да пиша за него. Беше през пролетта. Занесохме му книги, които поръча. Заварих го в леглото. Каза ми, че това му е първият случай, когато допуска да бъде посетен в такова състояние. Благодарих му.
Времето ме изпревари. Както става в живота, подробностите поглъщат най-важното и същественото. И така, моето посещение все се отлагаше. Михаил Карамихайлов е бил засегнат от втори инсулт и това е влошило здравето му. Самият аз претърпях операция и отсъствах от София. Още първия ден от моето завръщане всички в читалището имахме някакво предчувствие. Звъняхме в неговия дом, но не установихме връзка. На сутринта — 19 юли узнахме за неговата кончина, настъпила в ранните часове.
Тези думи бяха едно предмостие към човека и личността, която остави диря в образованието и културния живот на слепите хора у нас. Михаил Карамихайлов е роден на 28 юли 1921 г. в град Пловдив. Изгубва зрението си на година и половина. Събитието причинява необратима болка в сърцата на многолюдното семейство. Бащата е пристигнал като бежанец от района на Серес, където е оставил имоти и къща. Става каруцар. Майката се отличавала с благост и душевна сила. Тези родители са дали висше образование на четири от петте си деца.
Михаил постъпва в института за слепи в София. Отрано проявява своите характерни качества. Отличава се с любознателност, упоритост, ученолюбие. Завършва с отличие. Сред неговите преподаватели е бил академик Петко Стайнов. От училищната скамейка до смъртта на големия български композитор двамата запазват своята топла човешка връзка. След много години композиторът ще ме упрекне, че в качесттвото на ръководител в Съюза на слепите не съм оценил правилно музикалното дарование и способности на Михаил Карамихайлов. „Запомни, че Михаил е един голям музикант“ — ми е казвал той.
След завършване на института будният младеж продължава своето образование в музикалната академия. Отличният му успех позволява да вземе дори два класа за една година. Допълнително учи руска филология.
През 1943 г. в Скопие е основано първото училище за слепи, чийто директор е била Люба Кацарова. През 1945 г. е назначена и за директор в ноовобразуваното училище за слепи деца в Шумен, преместено след това във Варна. След пенсионирането й просветните власти в града се спират на младия педагог Михаил Карамихайлов за бъдещ директор. В тази му роля той развива по-нататък положеното начало. Издирва ученици и въвежда професионална практика. Отстоявал е вижданията си, когато учениците завършат основно образование, вече да имат някаква професионална ориентираност. След спорове предвидил часове за изучаване на занаяти. През 1955 г. се завръща в София. Учатства активно в работата на втория съюзен конгрес и е избран в неговия централен орган. Влиза и в ръководсттвото на Народнопотребителна кооперация на слепите. По-късно става неин председател. Както в образованието на слепите хора, така и в разрастването на кооперацията Михаил Карамихайлов дава своите идеи, участва активно в осъществяването им.
С него се познаваме от 1959 г., когато съм бил студент. В продължение на повече от 30 години делото на слепите ни ствързваше. Това ми позволява да надникна по-дълбоко в някои от чертите на характера му. Ще потвърдя, че той имаше силен дух и беше изключително упорит. Възхищавал съм се на неговата логика и аналитичен ум. Знаех, че слуша на руски език западни станции. Всички бяхме убедени в неговата вяра в комунистическия идеал. Предполагам, че любознателността му и неговият стремеж към истината го караха да прозре бъдещето в двубоя между двете социално-икоономически системи.
Още в началото на шейсетте години Карамихайлов е член на редакционната колегия на сп. „Животът на слепите“. Тъй като бяхме заедно в нея, съм имал възможност да слушам неговите преценки на предложените материали. Той държеше за по-широкия спектър и обхват на списанието. В онова време нямаше днешното разнообразие от брайлови издания с различна тематика. Винаги одобряваше научните съобщения.
Читать дальше