Спас Карафезов - Сърцето вижда

Един път със слепия композитор Васил Коев двамата били повикани за военна служба. Пред донаборната комисия имало дълга опашка от младежи. Бай Киро изгубил търпение, влязъл вътре и се провикнал: „Докога ще чакаме, тука има двама кандидати — единият за авиацията, а другият за артилерията.“ В комисията се засмяли и ги отписали. Бай Киро е неизчерпаем на такива случки. Може да ти каже с точност кога е падал в шахти, за слепите му съученици, за личности от обществения живот. Гледаш го и му се чудиш на жизнеността и порива му за живот. Не е загаснал в него епикурейският дух, като че ли спазва максимата „Живей така, сякаш утре няма да те има.“ В него извират спомени за жени, които са го харесвали, за цигулката му, на която го е учил Михаил Шекерджиев, за радостта от житейските наслади. И ние от читалището се радваме на бай Киро. Дори учудващо той ни е толкова редовен читател, че може да посрами по-младите. У него жаждата за четене не е загаснала. Иска ни се да го прегърнем в деня на неговата 90-годишнина и да му пожелаем още бодрост, за да пламти онзи дух в него, който е заразяващ пример за всички нас.

2004 г.

С него се срещнах в читалището в средата на 50-те години. По това време той живееше в общежитието на ул. „Любен Каравелов“ в София. Беше нещо като големият батко на домуващите слепи младежи. Както казва Райчо Васев той „бдеше за хигиената и от предадените бутилки и отпадъци заплащаше телефона. Когато получаваше от село продукти, споделяше с нас трапезата си. Често ни съветваше. Щом стана директор ние за първи път получихме горни чаршафи за одеялата“. Тези щрихи ще допълнят образа на човека, който вече не е сред нас. Почина внезапно на 21 февруари 2000 г., пет дена преди да навърши 72 години.

Жизненият път на Коно Горанов се преплита с перипетии и борба, горчивини и тревоги, радост и оптимизъм. Роден е в ловешкото село Дренов. Още като малък се проявява като любознателно дете. На 12-годишна възраст в игра с остро ножче едното му око се наранява. За жалост не са взети бързи мерки и другото му око ослепява по симпатия. По-късно постъпва в института за слепи в София, в който продължава образованието си. След завършването му пребивава известно време на село, но неговата жажда за знание и обществен контакт го връщат отново в столицата. Приет е на работа в потребителната кооперация на слепите, в чиито ръководни органи той е избиран многократно. Същевременно учи във вечерна гимназия. А от 1958 се записва като редовен студент във висшия икономически институт в София. Завършва специалност Икономика на промишлеността. Той е първият от следвоенното поколение слепи, който получава висше икономическо образование. Още като студент през 1959 г. на третия Съюзен конгрес е избран за председател на ревизионната комисия на ССБ. Оглавява я до назначаването му за директор на предприятие „Успех“ — София. Тази длъжност заема от 1965 до 1984 г. Това е най-творческият период в неговия живот. Предприятието се разраства, премества се в новите сгради на бул. „Европа“, разкриват се нови филиали в пет града — Лом, Михайловград, Кюстендил, Перник и Дупница. Персоналът е удвоен, а продукцията е нараснала няколко пъти. През това време на работа са били приети повече от 1000 слепи. Предприятието е внасяло най-големия дял във фондовете на съюза, с чиито средства са построени многобройни съюзни обекти в страната. Със своя аналитичен ум и респект Горанов спечели авторитет сред колектива си и обществеността. От 1967 до 1990 г. е бил избиран за член на ЦС на ССБ. А в продължение на 10 години до декември 1976 г. е бил член и на неговия Изпълнителен съвет. Коно Горанов винаги е заемал смела позиция срещу неправилните решения на тогавашните политически и държавни органи: да бъде закрита потребителна кооперация на слепите, да се упражнява намеса във вътрешния живот на съюзната организация. Беше познат с твърдия си характер и това понякога му навличаше лични беди. Но в каквито конфликти и дискусии да е навлизал, той винаги е защитавал интереса на слепите хора. Отличаваше се с остър усет за справедливост и това влизаше в противоречие с официалните становища и конюнктурни решения. Въпреки големия му принос за развитието на кооперацията той беше изключен, след като е бил неин член в продължение на 38 години. Това бе по инициатива на неколцина от ръководството в нарушение на кооперативния устав. За съжаление не дочака възстановяването на членството му от съда, което беше закономерно и нравствено.