Спас Карафезов - Сърцето вижда

През 1978 година председателят Янаки Градев направи един добър жест към Иван Илиев, като предложи на местните власти в Русе да бъде издигнат за директор на предприятие „Успех“. Аз имах честта да го представя пред трудовия колектив. За него това беше ново възраждане. Там той се пребори със себе си отново, завърши средно образование и с гордост сподели радостта си по телефона. Той доказа, че и в сериозна възраст човек може да се учи и успява. Ние отпразнувахме през 1973 година неговите кръгли 50 години. Гръмнахме шампанско и го поздравявахме, а той беше щастлив. Случи се така, че през 2003 година на 20 януари в ССБ бивши негови съратници заедно с председателя Васил Долапчиев, членове на ръководството и директори на ПП „Успех“ го поздравихме за неговата 80-годишнина. Между тези два върха на неговия живот протекоха събития, които бяха поука за Иван Илиев и нас, неговите следовници.

Жалко, че изолиран и отделен от семейството си почина самотен на 20 декември 2005 година в родната си къща в село Кавлак. Напусна ни един благ и човечен ръководител на Съюза на слепите, който посвети всичките си сили за успеха на нашето съюзно дело.

Декември 2005 г.

Да се пише за Желязко Пеев е леко. В неговия живот всичко е открито. Той е протекъл буквално пред очите и съзнанието на много хора. Родил се е на 15 май 1921 г. в малкото селце Припек, Варненско. Отрано отрудените му родители са го привикнали да не отлага днешната работа за утре. Баща му го е научил да си служи със земеделските сечива. Тази му сръчност го съпътства и до днес.

На седем години при игра с негови другарчета се възпламенява изоставен детонатор от военни учения. Малкият Желязко е имал късмет, тъй като се е намирал по-далече от взрива, а две от другите деца загиват. За съжаление едното му око е силно ранено. Постепенно намалява зрението и на другото око. Любознателен и ученолюбив, той завършва успешно началното училище в родното си село, а прогимназия в съседно селище. Сдружава се със свои другари и съидейници и заедно с тях се приобщава към съпротивителното движение по време на Втората световна война.

През 1950 г. постъпва на работа като кошничар в ДП „Труд“ — Пловдив, където е плел дамаджани. Този занаят продължава и в София през 1956 г., в съюзното предприятие „Успех“. Сред невиждащите си колеги Желязко намира едно ново поприще. Неговата благост и житейски опит предизвикват уважението на другарите му по съдба. Те често се обръщат към него за съвети, защото Желязко не престава да чете и да се интересува от литература и обществени знания. Постепенно става неформален лидер в колектива и както сам казва: „Моите университети бяха сред хората“.

На Втория съюзен конгрес през 1955 г. той е избран в ЦС на ССБ. На следващия Трети конгрес през 1959 г. идва неговото голямо обществено признание — избран е за заместник-председател на ССБ и на този пост работи до 1971 г. Отговаря за организационната и културна дейност. Съратник е на съюзния председател Иван Илиев и Тодор Шошев — заместник-председател по стопанските въпроси. Това е периодът, когато се разгръща строителството на производствено-жилищни комплекси и се слага началото на производствените филиали и на териториалните съюзни организации в страната. С негово активно участие през 1962 г. се провежда първата спортна спартакиада, а през 1963 г. — фестивал на художествената самодейност. Незабравими ще останат и първите походи по река Дунав и Стара планина. В малкото звено на зам.-председателя работят неговите виждащи сътрудници Георги Папазов, Константин Топалов и Иван Генчев. В спокойна атмосфера и с много старание се подготвят съюзните културни прояви, почивките на членовете в чужбина.

От 1977 до 1989 г. Желязко Пеев оглавява софийския районен съвет. Вече излязъл окончателно в пенсия, той не може да остане затворен вкъщи. Желязко отново влага енергията си като председател на териториална организация „Оборище“ в София.

Едва ли има друг деец в нашето съюзно дело, който толкова дълго време да е бил в съюзните ръководни органи. Бил е член на ЦС на ССБ в продължение на 35 години, а на неговото бюро — 30 години. Когато бяхме заедно в ръководството, съм наблюдавал с каква страст защитаваше обществения интерес. Той се грижеше съюзните пари разумно да се изразходват, да се пази имуществото. Успоредно с работата си в съюза е бил и няколко мандата член на читалищното ръководство. За големите му заслуги към делото на слепите е удостоен със званието „Почетен член на ССБ“. Носител е на държавни и съюзни отличия.