Дейвид Морел - Знакът на пламъка

— Беше неочаквано. Не знам откъде са разбрали за пещерата. Нападнаха ни. Видях Алън и Хосе да стрелят. Ние с годеника ми побягнахме през един тунел. От взривовете таванът на пещерата падна зад нас, но успяхме да стигнем до потока и да се спасим.

— Много удобно.

— Удобно? Просто имахме късмет. Да не искате да кажете, че и ние трябваше да умрем?

— А убийците? Кои бяха?

— Нямам представа. Бяха с маски. Вътре беше доста тъмно.

После всичко започваше отново. Опитваха се да открият противоречия в показанията им, но Тес и Крейг твърдо се придържаха към своята версия. В голямата си част тя бе истина. Сътрудниците на Вицепрезидента и агентите от националната сигурност подкрепиха показанията им. Не можеше да се провери само дали Тес и Крейг познаваха нападателите. Трябваше да повярват на твърденията им.

Усилията да извадят телата се оказаха безрезултатни. Недрата на планината се бяха срутили изцяло. Загиналите трябваше да останат погребани навеки под високия връх, който щеше да им бъде паметник.

Неизвестни извършители. Никакъв друг намек, освен споменаването на рисунките в пещерата. Тези два детайла — Тес беше научила това от баща си — бяха в основата на плана за спасението им, и точно тази дезинформация прочетоха в един вестник вече на борда на Номер две на път за Америка. Разпитите щяха да продължат във Вашингтон — така й казаха — но без съмнение скоро щяха да ги освободят поради непотвърдени подозрения като две невинни странични лица.

А сега двамата бяха тук, в гробището, пред гроба на майка й.

Тес се извърна към Крейг. Гласът й издаваше скръб.

— Има нещо, което не съм ти казвала. Помниш ли нощта край огъня?

Крейг я прегърна, а тя отпусна глава на гърдите му. Тес продължи с усилие:

— Вече разбирам защо вярващите в Митра се прекланят пред огъня. Той се ражда от мъртвото. Сухи клони. Мъртви листа. Като феникс.

Крейг кимна.

— От смъртта се ражда живот.

Тес вдигна глава.

— Проблемът е, че и пламъците са тленни, както клоните и листата. Накрая изгасват и се превръщат в… — тя се взря скръбно в гроба на майка си. — Пепел при пепел, прах при праха.

Крейг не отговори веднага.

— Прахта в градината дава плодородие на земята. Кръговратът на смъртта и живота продължава.

— Чудото на природата — гласът й пресекваше. — Само мама вече няма да я има.

— Но ти си тук. Ти си животът, създаден от нея.

— Толкова години странях от нея, а сега бих дала всичко да сме заедно.

— Не смяташ ли, че тя би искала да я погребат не тук, а в Националното гробище „Арлингтън“, до баща ти.

— Не. Майка ми е истинска съпруга на дипломат. Тя знаеше правилата. На първо място кариерата на баща ми. Тя трябваше да бъде в сянка. Но не възразяваше. Защото го обичаше.

Крейг целуна подутите й от плач очи.

— А аз обичам теб. Обещавам ти да си винаги на първо място, най-важната част от живота ми.

Хванати за ръка, те се отдалечиха от гроба.

— Страшно исках да отмъстя — каза Тес. — Но когато застрелях Джерард и Фулано… Не изпитах радост. Никакво удовлетворение. Бях принудена, за да се спасим. Затова сега се чувствам пречистена. Всички тези мъже, които застрелях… Цялата тази кръв… Този ужас. Още имам кошмари.

— Аз ще бъда до теб.

Те се насочиха към колата, която бяха наели.

— Никой не знае кой в действителност е убил Джерард и Фулано. Инквизицията мисли, че са нейните хора. Еретиците също. Никой не обвинява нас.

— Още ли вярваш, че ще ни оставят на мира?

— Така показват пресмятанията. Наистина вярвам. При разпитите нищо не казахме за отец Болдуин и Инквизицията. Нито за еретиците. Нито за това, че в пещерата имаше църква. И двете страни знаят какво сме говорили. Надявам се да оценят нашето мълчание като знак, че могат да ни вярват.

— И ти ще ги оставиш така? Не искаш ли да им попречиш?

— Никога няма да можем. Не знам кои са по-лошите — дали еретиците, които с тероризъм спасяват планетата, или инквизиторите с тяхната постоянна борба за чистота на вярата. Да оставим копелетата да се изтребват. Ако имаме късмет, може да се довършат едни други, а хората да проявят повече разум и да спасят света по друг начин, с любов.

По пътя от гробището Крейг включи радиото и новините го накараха да спре рязко. По време на погребението на майката на Тес беше и официалното погребение за Алън Джерард. Преди това, в изпълнение на конституцията, Президентът посочи нов Вицепрезидент, който трябваше да бъде одобрен от двете камари на Конгреса. Въпреки усложнената обстановка в страната, президентът Гарт реши да не отлага пътуването си до Перу за конференцията против наркотиците. Както каза в реч по телевизията, не можел да си позволи наркобароните да мислят, че убийството на Вицепрезидента го кара да се страхува за собствения си живот.