Дейвид Морел - Знакът на пламъка

— Не усещаш ли полъх? Усилва се.

— Да! Но чувам нещо.

Отпред долиташе грохот, който нарастваше с всяка стъпка.

Тунелът се изви и тръгна надолу, изчезна и най-малкият отблясък от огъня в пещерата. В пълна тъмнина те пристъпваха, следвайки стената. Шумът нарасна толкова, че Тес почти не чуваше какво й вика Крейг.

— Какво?

— Мисля, че е…

Тъмнината беше непрогледна. Без да го вижда, тя сграбчи ръката му и направи стъпка. В този миг нещо я подметна и блъсна напред — ударните вълни от експлозиите следваха една след друга. Таванът пукаше, готов да се срути. Тялото й се завъртя, скалата под нея изчезна и тя полетя. Зад нея тунелът се срути. Тес пищеше, стиснала ръката на Крейг. Двамата се носеха в тъмната бездна към непрекъснато усилващия се рев.

Беше буйна река. Ледената вода задуши вика й. Тя потъна надолу — уплашена, немощна, ослепена, без дъх. Смътно разбираше, че плясъците зад нея са от падащи камъни, но силата на течението я отнесе далече от тях. Тес се изви нагоре, опитвайки се да вдигне глава над повърхността с отчаяна надежда, че са вече навън. Но въпреки усилията си не стигна повърхността.

Потокът се ускори. Отвсякъде ръцете й докосваха гладка скала. Не разбра кога беше изпуснала Крейг. Отчаяно се извиваше, риташе към повърхността и неочаквано усети, че пада. Господи, Исусе, молеше се тя, почти неспособна да задържа повече дишането си. Внезапно тялото й излетя през някакъв отвор, водата го подхвърли и преметна във въздуха. Дробовете й инстинктивно поеха въздух. В следващия миг падна в спокойна вода и потъна надолу под напора на водопада. Тя загреба към повърхността, удряйки с отслабналите си ръце. Най-сетне отгоре. Тес отчаяно пое въздух и постепенно осъзна, че над главата й греят звезди, че навън е прекрасната нощ и че брегът е ето там.

В следващия момент се озърна, търсейки трескаво Крейг. Тялото му се носеше към нея. Тя бързо загреба към него и го сграбчи. Крейг вдигна глава, плюейки вода и кашляйки, докато Тес го влачеше към брега. Двамата изтощени се проснаха на тревата.

Крейг все още се давеше и повръщаше вода. Тес скочи и го завъртя по корем с обърната настрани глава. Бръкна в устата да провери дали гърлото е чисто и притисна с ръце гърба му да изкара водата, проникнала в белите дробове. Крейг се изкашля няколко пъти и пое свободно въздух.

Чак тогава Тес се отпусна безсилна на земята. Въздухът ухаеше на чистота и свежест. В небето плуваше великолепна луна, блестяха звезди. През грохота на водопада се чуваше и шума на потока, който изтичаше от вира и скачаше по камъните надолу към долината.

Крейг се обърна към нея. Изкашля се пак и стисна ръката й.

— Благодаря ти — той дори се усмихна.

— Трябваше да сме двамата, за да успеем — отвърна му с усмивка Тес и въздъхна. Беше щастлива, че той е жив. После се разтрепера неудържимо. Зъбите й затракаха. Двамата лежаха притиснати един до друг и опитваха да съберат отново сили. След няколко минути Крейг се надигна.

— Тази вода ме смрази — той също трепереше. — С тези дрехи направо ще замръзнем. Трябва да се стоплим и изсушим, Тес.

Наистина, затова ли се измъкнахме — за да умрем тук, помисли Тес. Тя погледна към долината и благодари мислено на бога.

— Всичко е наред, няма проблеми.

— Най-близкото село сигурно е на няколко мили. Да не смяташ да запалим огън с триене на дървета?

— Не, друг вече се е погрижил. Всъщност много други.

Озадачен, Крейг проследи погледа й. Под тях в долината просветваха множество огньове.

— Празникът на Свети Йоан, бях забравил.

— Като малки частици от слънцето. За пръв път огънят не е срещу нас. — Тес се изправи и хвана ръката му. — Светъл огън, а не тъмен. Хайде, бебчо.

Събра цялата си сила, за да го вдигне. Ръка за ръка, подкрепяйки се един друг, притиснати, те запреплитаха крака надолу през тревата към огньовете.

— Водата поне изпра кръвта от дрехите ни — сети се Тес. — Мисля, че беше… нещо като кръщение. Но второто отменя първото. Второто наистина ни пречисти.

— Само че с това не свършват проблемите ни.

— Знам… отец Болдуин. Как се сети, че той иска да се отърве от нас?

— Просто предчувствие. В моята работа трябва да се доверяваш и на предчувствията. Казах си, нека да изчакаме да видим дали ще ни потърси. Очевидно за него сме заплаха — заради тайните, които ни довери.

— Точно в момента не ме е грижа за скапаната му Инквизиция. Искам само да сме заедно. Чудесно е, че сме живи.

— Доброто срещу злото — потръпна Крейг. — Можеш ли да кажеш каква е разликата. И едните и другите са зло. Щом разберат, че сме живи, отново ще ни подгонят.