Дейвид Морел - Знакът на пламъка

Възползвайки се настъпилия хаос, Крейг се измъкна от езерцето. Кели го чу и се извърна, но късно. Преди да успее да види какво става, Крейг го събори, затисна го по очи, хвана го за брадичката я дръпна нагоре. В същия миг стовари едното си коляно върху гърба му.

Тес чу две страшни изпуквания — от гърба и шията на Кели. Тялото му се отпусна безжизнено на пода. Крейг грабна автомата на Кели и го обърна към Джерард и Фулано.

Но те бяха изчезнали през прохода към църквата. Крейг се втурна с ругатни натам. Мощна експлозия го отхвърли назад. Металната врата отлетя и с трясък се стовари на пода. От тавана се посипаха камъни.

Ушите на Тес зазвъняха. Охраната стреляше към входа на тунела, а оттам, откъм залата с биковете, им отговаряха други. Чу се нова експлозия, после още една. Гранати! Инквизиторите хвърляха гранати! Църквата се изпълни с дим и пламъци. Тя стисна с две ръце главата си, но не можеше да заглуши стоновете на умиращите.

Стрелбата се усили. Нови експлозии разтърсиха скалите. Наоколо се сипеха камъни. Каменни колони се пръскаха на парчета, летяха отломки. Един от големите светилници в църквата се пръсна, разливайки горящо масло по пода.

От пещерата с биковете нахлуха инквизиторите. Тес едва ги различаваше през дима. Бяха целите в черно, дори лицата бяха намазани с нещо тъмно. Имаха странни очила. Пускаха спусъка на автомата само за да хвърлят някоя граната. Хората от охраната падаха, някои пометени от откосите, а други — повалени от откъртващите се камъни.

Малка група оцелели — между които Джерард и Фулано — се вмъкнаха през прохода в пещера зад църквата.

Край сталагмита, зад който се криеше Тес, притича мъж. Тя протегна крак и го спъна. Главата му изкънтя при удара в пода. Под напора на адреналина, Тес изскочи от прикритието си и измъкна автомата от ръцете му. Не беше стреляла с такова оръжие. Но мълниеносно си спомни движенията на Кели, когато се готвеше да ги разстреля с Крейг. Издърпа предпазителя и тъкмо навреме, защото падналият вече се надигаше. Натисна спусъка.

Пръсна кръв, тялото се свлече. Дулото скочи нагоре и автоматът едва не излетя от ръцете й.

„А Крейг? Къде е той?“ В хаоса от изстрели, дим и пламъци не посмя да натисне спусъка, от страх да не го улучи случайно. Тогава го видя — беше залегнал и стреляше. Охраната отстъпваше — блъскаха се един друг и падаха окървавени.

Тес даде един откос по отстъпващите над главата на Крейг. Пламъците в църквата се бяха усилили, а димът стана по-дразнещ. Изстрелите приближаваха. Тес и Крейг продължаваха да стрелят.

Тя забеляза движение вдясно от себе си. До загона с бика се надигна Фулано и се прицели с пистолета си в Крейг. Но Тес го изпревари, надупчвайки тялото му с автомата си. Прекият потомък на лидера на еретиците подскачаше при всеки изстрел, после увисна върху оградата и се свлече до белия бик.

И отново не можа да удържи автомата си. От отката той се завъртя нагоре, докато пръстът й инстинктивно продължаваше да натиска спусъка. От дърпането му Тес се завъртя и внезапно видя Джерард пред дулото.

Вицепрезидентът извика, вдигнал ръце пред гърдите си, сякаш да се защити, но куршумите удариха по-високо, в красивото му лице и превърнаха сивите очи в тъмни дупки.

Неочаквано действителна експлозия отхвърли Тес на пода. В задната част на църквата избухваха гранати. Тя се опита да се надигне, уверена, че експлозиите приближават пещерата, и видя прелитаща граната.

В този миг тежко тяло се стовари върху нея и я остави без дъх. Беше Крейг. Той я сграбчи и заедно се претъркулиха надолу по стъпалата под загона. След болезнена серия удари по коленете, гърба и челото, двамата се пльоснаха на дъното в лепкавата съсирена кръв, която почти ги обгърна. Двамата инстинктивно стиснаха ушите си с ръце, точно в момента, когато граната се взриви, пръскайки шрапнели на всички страни. Ехото се луташе между стените на пещерата, от които дълго се сриваха отломки.

Цялата в кръв, Тес надигна глава и се заслуша в редките автоматните откоси горе. Прочистваха пещерата. Над тях беше тъмно. Въздушната вълна от гранатата беше изгасила светилниците.

— Довършихме ги — дочу тя дрезгав глас.

— Провери — обади се друг, по-звучен.

Тес го позна. „Отец Болдуин! Спасени сме!“ — помисли си тя. Понечи да се надигне, но Крейг затисна с ръка устните й и наведе главата й надолу. Инстинктивно щеше да изкрещи, но се подчини на Крейг, защото го обичаше. Тя разбра.

Той искаше да й каже нещо с това. Да я спаси. Мускулите й се отпуснаха и тя му се довери.