Дейвид Морел - Знакът на пламъка

Тес се поколеба.

— Може би не.

— Някакъв план ли имаш?

— Нещо подобно. Още го обмислям. Но ако се опитат да ни преследват, ще се боря. За мен те извършиха непростим грях.

— Защото ни предадоха ли?

— Не. Защото унищожиха пещерата. Рисунките. Цял живот ще ги помня — елени, бизони, коне, лосове, бикове… Божествени, величествени, неповторими.

Стръмнината свърши и Тес забеляза един огън наблизо. Край него се въртяха сенки на селяни с кръстове от цветя и житни класове. Те се взряха с подозрение в Тес и Крейг, но Тес вдигна дясната си ръка, още мокра от водата, и се прекръсти. Селяните кимнаха и се сместиха, за да им направят място край огъня.

Топлината бързо ги стопли и изсуши дрехите им. Те не изпускаха ръцете си и останаха така цялата нощ, придремвайки и отново будейки се, взрени като омагьосани в пламъците на огъня.

Александрия, Вирджиния

В гробището край града, чувствайки с благодарност присъствието на Крейг зад гърба си, Тес стоеше и гледаше гроба на майка си. Сълзи замъглиха погледа й. Погребението бе едва вчера, шест дни след като се измъкнаха от пещерите и два дни след завръщането им от Испания.

Толкова много неща се случиха. След нощта край огъня местните хора ги съпроводиха до най-близкото село. С големи трудности, поради незнанието на езика, Тес се добра до телефон и се свърза с американското посолство в Мадрид. Съобщението й докара половин дузина хеликоптери същия следобед, от които се изсипаха американски и испански висши държавни служители, съпроводени от многобройна въоръжена охрана. Разпитваха ги многократно. Тес и Крейг показаха на следователите затрупаните входове на пещерите. Заведоха ги и до водопада.

След това пристигнаха още хеликоптери, още следователи и още по-многобройна охрана. Разпитите продължиха до късно през нощта. След няколко часа сън и бегла закуска, Тес и Крейг продължиха да отговарят предпазливо на новите въпроси, придържайки се към версията, която бяха обмислили преди да телефонират.

Това бе планът на Тес за тяхното спасение както от Инквизицията, така и от еретиците. Повече от всичко тя искаше да разкаже на журналистите, за да е сигурна, че всичко ще бъде разгласено. Но когато пристигнаха представителите на медиите, двамата с Крейг бяха отведени под най-строга охрана с хеликоптер до Билбао, после до Мадрид, където разпитите продължиха в Главното управление на испанското контраразузнаване. Към висшите испански офицери там се присъединиха и притеснените важни служители от ЦРУ.

Журналистите все пак научиха достатъчно от неназовани източници, за да разгласят широко историята по вестниците и телевизията. Под натиска на различни правителства американските и испанските власти най-сетне открито признаха това, което дотогава отхвърляха като слухове. Вицепрезидентът на САЩ и евентуалният бъдещ президент на Испания бяха намерили смъртта си от ръцете на терористи, докато показвали на своите американски гости културните и природни забележителности в провинция Навара в Северна Испания.

Терористите не бяха идентифицирани.

Това, което не бе публикувано, бе нарастващото разочарование на мрачните следователи, разпитващи Тес и Крейг.

— Защо ви трябваше да ходите в Испания? Как влязохте в страната? Но вие нямате паспорти.

— Майка ми бе убита — продължаваше да поддържа версията си Тес. — Алън Джерард е, т.е. беше стар приятел на семейството ни. Той ни покани с годеника ми да го съпроводим с Номер две до Испания, с надеждата да разсее мъката ми. Беше внезапна покана. Нямахме време за паспорти, а аз бях толкова зашеметена от скръбта, че не можах да откажа на такава покана — не просто от приятел, а от Вицепрезидента на САЩ. Вие бихте ли отказали?

— Но как се озовахте в Северна Испания?

— Преди официалната си програма Алън искаше да посети Хосе Фулано в имението му край Памплона. Двамата бяха приятели. Но аз подозирам, че искаха да обсъдят и някои делови въпроси. Както и да е, взеха ни със себе си. Алън беше оптимист, че може да ме откъсне от мрачните мисли. Все повтаряше, че няма да си прости, ако не ни покаже тази забележителност на страната.

— Пещерата? Посред нощ?

— Заради празника на Свети Йоан. Двамата с Хосе настояваха да видим огньовете в полята. После ни заведоха с хеликоптер до пещерата. Била необикновена, с рисунки от ледниковия период, и много малко хора я били виждали.

— Праисторически рисунки?

— Да. Бяха прекрасни.

— И там ли ви нападнаха терористите?