Дейвид Морел - Знакът на пламъка

Тежки стъпки отекнаха в пещерата.

— Всички са мъртви — докладва бодър глас. — Някои са премазани от камъните, останалите са застреляни.

— Проверете отново! — нареди отец Болдуин.

Гласът на инквизитора идваше до тях приглушен. Тес разбра — скалите се бяха срутили върху телата на Фулано и бика и бяха затрупали входа на стълбата, водеща към тяхната ниша.

— Мъртви — докладва отново бодрият глас отгоре. — Но таванът може всеки момент да се срути.

— Поставете зарядите — нареди отец Болдуин. — Навсякъде.

— Започнаха вече.

— На първо място този барелеф. Сам ще сложа взрива и ще го пратя по дяволите. Благодарение на Бога, най-сетне напипахме главното им гнездо. Сигурно има и други. Но това е най-важното.

— А жената и детектива? Никъде не ги открихме.

— Сигурно са затрупани под отломките. Дори и да са още живи, след пет минути няма да има значение. Ще загинат, когато взривим пещерата. Дължим им много. Но не можем да си позволим да ги оставим живи — те знаят тайните ни. Ще получат отплата на небето. Готови ли сте?

— Свършихме.

— И аз съм готов с бомбата под барелефа. Заедно с телата на вредителите и това нещо ще литне по дяволите.

— Да вървим — бодрият глас долиташе вече от църквата.

Другите стъпки бързо изтрополиха.

— Останалите заряди? — гласът на отец Болдуин също се отдалечаваше.

— Трябват ни пет минути, за да се измъкнем от пещерата. За толкова съм нагласил устройството.

— Бързо. Поставете още взрив на излизане. Нищо не трябва да остане от пещерите.

Тропотът затихна.

Крейг свали ръката си от устата на Тес. Целите в лепкава кървава каша, те изкатериха стъпалата и достигнаха каменната плоча, която се бе срутила върху изхода. Крейг откри процеп и се измъкна отгоре. Тес го последва бързо. Догарящите пламъци от разлятото по пода на църквата масло им бяха достатъчни, за да намерят път през отломките.

— Трябва да се измъкнем оттук — каза Крейг.

— Но как, дори да стигнем изхода преди взривовете, там хората на отец Болдуин ще ни застрелят.

— Да обезвредим бомбите.

— Няма време! Едва ли ще ги открием всичките.

— Не можем просто да седим тук и да чакаме смъртта!

— Чакай, помниш ли какво каза Фулано на влизане. Ако стражите отвън не отговорят по радиотелефона, ако някой успее да ги премахне, ще използваме друг изход! Трябва да има друг изход!

— Някъде наблизо! — сърцето на Тес биеше до пръсване.

Крейг се залута наоколо.

— Какво търсиш?

— Някой труп. Якето ми е цяло в кръв. Няма да гори. Ето! — Той издърпа нещо, притича до пламъците в църквата и се върна със запалената дреха. — Гранатите събориха светилниците. Целият под е в масло. Усещам миризмата му. — Той поднасяше запаления ръкав към различни места по пода. Внезапно по пода плъзна пламък и започна да се разпространява между отломките. Тес и Крейг отстъпиха. Пещерата се освети.

— Там, вляво. Тунел — посочи Крейг.

Тес се втурна нататък, прескачайки струпаните камъни.

— Внимавай, ще си счупиш краката.

— Повече ме плашат взривовете.

Зад тях се срути част от тавана.

— И падащите камъни.

Добраха се до тунела.

— Сигурно оттук са вкарали бика. Проходът, по който дойдохме, е твърде тесен за него. Като имам предвид колко са буйни, би трябвало да ги вкарват по възможно най-късия път.

Крейг беше прав. На двадесет метра по-нататък в светлината, проникваща зад гърба им, се виждаше желязна врата. Тес изстена, а когато се опитаха безуспешно да я отворят, почти се разплака.

— Заключена е — изпръхтя Крейг и изгубил сили се облегна на стената. — Остава ни съвсем малко време.

— Може би има и друг изход — изхлипа Тес.

— Не разчитай на това. И да има, бомбите ще избухнат всеки момент.

Те се върнаха тичешком откъдето бяха тръгнали. Един скален къс се стовари от тавана на пещерата и ги накара да отскочат, а пламъците се разлюляха.

— Виж там отзад. Друг тунел.

— Пламъците, Крейг, погледни ги!

— Какво има?

— Става течение! Дърпа ги към тунела! Още като дойдохме тук, забелязах, че става течение, но мислех, че е от движението на хората. Този тунел трябва да извежда навън!

— Нямаме друг избор! Давай!

Те се хвърлиха към тунела. В момента, когато влязоха вътре, от тавана падна грамадна каменна плоча точно върху мястото, където бяха преди секунда.

Запрепъваха се напред, а светлината зад гърба им все повече намаляваше.

— Ако има разклонения, сме изгубени — дишаше тежко Крейг.

Стана толкова тъмно, че трябваше да опипват стените, за да продължават напред.