Дейвид Морел: Изгубеният брат

Джейсън направи нова крачка назад.

— Слушай какво ти казва баща ти — обади се Пити. — Остани на място.

Джейсън отвори уста в безмълвен вик.

После извика Пити, защото се претърколих под дървото и забих ловджийския нож в бедрото му. Усетих как острието остърга костта. Той политна назад, а пушката му гръмна. Сачмите изсвистяха край главата ми. Не! Ужасен от мисълта, че те може да са улучили Кейт и Джейсън, забих ножа повторно в бедрото на Пити. Когато кръвта му плисна върху мен, замахнах още веднъж, този път към слабините му.

Но той удари с приклада на пушката си надолу и уцели раненото ми рамо. Понеже едва не изгубих съзнание от болка, намерих сили да направя само едно — блъснах се в краката му с цялата си тежест и го съборих във водата. Пропълзях върху него и замахнах с ножа към лицето му, но Пити ме отхвърли от себе си и ме стисна за гърлото с такава сила, че си помислих, че ще го смачка.

Обгърна ни дим. Огънят се приближаваше към нас с пращене. Забих ножа в раненото му рамо. Пити падна в агония назад и се просна до пушката, която одеве бе изпуснал. Сграбчи я, изхвърли гилзата на последния изстрелян патрон и натисна спусъка.

Хвърлих се назад в очакване на изстрела, който щеше да раздроби гръдния ми кош, но от пушката се чу само изщракване. Беше празна. Пити изрева и замахна да ме удари с нея, но загубата на кръв го беше омаломощила. Прикладът отскочи от крака ми. Болката в лявата ми ръка се беше увеличила, а подвижността й — намаляла, затова, когато замахнах на свой ред с ножа, не успях да го улуча.

Някой стреля в калта до нас.

Обърнахме глави по посока на изстрела.

Кейт беше пропълзяла под падналото в потока дърво. В ръката й се тресеше пистолетът, който бях изпуснал. Тя се опитваше да овладее треперенето и явно се канеше да стреля пак. По принцип в стрелбата с оръжие от близко разстояние няма нищо сложно. И въпреки че не разбираше нищо от пистолети, Кейт трябваше само да насочи дулото към някой от нас и да натисне спусъка.

Но тя беше дрогирана и вече бе пропуснала веднъж, а сега се концентрираше и очите й проблясваха мрачно над хлътналите й страни. Двойнственият образ на нейния кошмар — двама души с облика на Пити, двама души с облика на Брад — сигурно заплашваше да съсипе напълно разсъдъка й.

— Помогни ми — каза й Пити. — Дойдох тук да те спася. Застреляй го.

Тя се поколеба, после насочи пистолета към мен.

— Моля те, Кейт, недей.

Видях как пръстът й се напрегна върху спусъка.

— Застреляй го — повтори Пити.

— Обичам те, Кейт.

— Аз съм твой съпруг. Направи каквото ти казвам — изръмжа Пити.

Тя завъртя дулото към него и го застреля в лицето.

После пристъпи напред и натисна отново спусъка, но този път не улучи. Приближи се още, докато не застана над окървавеното тяло, и го простреля в гърдите. Следващият куршум разкъса гърлото му. Кейт не беше се целила нарочно в тези места, просто люшкащото се дуло беше сочило към тях по време на изстрелите. Тя продължи да стреля, пак и пак, от разстояние, от което бе невъзможно да пропусне, в рамото, колената, слабините на Пити, правейки трупа му на решето, докато побиращият петнайсет патрона пълнител не се изпразни и затворът на пистолета остана да стърчи назад.

По лицето й се стичаха сълзи.

Успях да се изправя на крака.

Но когато понечих да я прегърна, Кейт отстъпи ужасено назад. Вдигна пистолета и натисна неколкократно спусъка. Не се случи нищо, защото оръжието беше празно. Но ако в него бяха останали някакви патрони, несъмнено щеше да ме убие.

Направих успокояващ жест.

— Всичко е наред. Вече си в безопасност. Аз няма да те нараня.

Но налудничавият блясък в очите й говореше, че тя не ми вярва.

— Няма да те докосвам — казах й аз. — Но, моля те, позволи ми да ти помогна. Моля те. — Усетих зад гърба ми горещина. Чух познатото пращене и погледнах през рамо към огъня. — Трябва да се махнем оттук.

Направих нова крачка към нея. В отговор Кейт отстъпи към поваленото дърво.

— Джейсън? — попитах я аз. — Къде е Джейсън? Мили боже, да не е прострелян?

Когато погледнах, обезумял от страх, под дървото към мястото, където бях видял за последен път Джейсън, Кейт пропълзя под ствола му, опитвайки се да избяга от мен. Пропълзях след нея и се изправих от другата му страна. Бях се опасявал, че ще видя тялото на сина ми, разкъсано от последния изстрел на Пити, но въздъхнах от облекчение, понеже той стоеше невредим на брега на потока.

Джейсън ме замери с камък.