Дейвид Морел - Изгубеният брат

— Чакай, Пити! — Понеже бях с брада, не можех да съм сигурен, че ме е познал. — Това съм аз! Брад!

Но още преди да извикам, той беше присвил очи. Изглеждаше объркан. Помъчи се да различи чертите ми под брадата и накрая разбра кой съм.

Вятърът беше толкова силен, че едва чух, когато промълви:

— Брад.

— Чуй ме! Те казаха ли ти кой е Лестър? — Надявах се, че въпросите ми ще забавят стрелбата му, понеже не ми хрумваше нищо друго. — Знаеш ли защо са те отвлекли?

— Лестър — промърмори Пити.

— Орвал и Юнис казаха ли ти, че Лестър е бил единственото им дете? Той е умрял!

От прозореца на мазето извираше дим.

Трябваше да се отдалеча от него, като продължавам да забаламосвам брат ми.

— Казаха ли ти, че са полудяли от скръб?

Къщата щеше да експлодира всеки момент.

— Предишните три деца на Юнис са умряли при раждането им! — Започнах да отстъпвъм малко по малко към гората. — Останалите членове на клана Дант били мъртви! Юнис не е можела да зачене повече. Лестър е бил единственият им шанс да продължат семейната линия!

Пити завъртя цевта на пушката отново към мен:

— Лестър.

Докато пушекът се сгъстяваше, аз се придвижих още по-близо до дърветата.

— Те са искали отчаяно да го заменят с друго дете! Но не са можели да го направят в Броктън! Градът е бил твърде близо до дома им! Имало е вероятност някой да ги разпознае!

Пити ме последва, без да отмества цевта на пушката от гърдите ми.

— Така че са излязли с колата си на междущатския път и са тръгнали от град на град! Чакали са бог да им даде знак, да постави на пътя им момче на същата възраст! Пътували са от град на град! След сто мили са навлезли в Охайо! Минали са през Кълъмбъс! Дошли са в Удфорд! Никога няма да узнаем какво ги е накарало да напуснат междущатския път, за да отидат там! Сигурно са видяли нещо, което са сметнали за божи знак! Минали са по една улица, после по друга, завили са зад един ъгъл и ето те и теб, съвсем сам, каращ колело по пуста улица!

— „Можеш ли да ни кажеш как да стигнем до междущатския път?“ — Пити произнесе тези думи с неописуема горчивина. — „Вярваш ли в бог? Вярваш ли в края на света?“

Пушекът, който извираше от мазето, беше станал още по-гъст. Подуших го и направих нова крачка към дърветата.

Той ме последва с пръст върху спусъка.

— Те са те отвлекли, затворили са те в онази подземна стая, казали са ти, че вече се казваш Лестър и са те наказвали всеки път, когато не си се държал като техен син!

— Лестър.

Стори ми се, че от прозореца се подават пламъци.

— „Този мой син умря и сега отново е жив; той беше изгубен и после намерен.“ Лука, петнайсет, двайсет и четири — изрече Пити.

— Когато ми каза, че са те насилвали, помислих, че имаш предвид сексуално.

Направих още една крачка.

Пити също.

Вятърът се усили.

— Но ти не си говорил за сексуално насилие. Те са издевателствали над съзнанието ти! Над душата ти! Искали са да бъдеш Лестър толкова силно, че са те биели и са те оставяли да гладуваш; отнасяли са се с теб като с животно, докато не си изгубил представа кой си в деяствителност. Било е толкова ужасно, че накрая си бил готов да бъдеш който пожелаят, само и само да престанат да те измъчват и да ти дадат нещо за ядене.

— Те ме научиха на добрата книга — каза Пити. — „ Истината ще те направи свободен.“ Йоан, осем, тридесет и две.

— Истината е, че това е минало! Мога да ти осигуря помощ, Пити! Все още не е твърде късно! Щом полицията разбере защо си извършил това, което си извършил, тя също ще поиска да ти се осигури помощ! Обещавам ти, животът може да е по-добър! Не оставяй Орвал и Юнис да съсипят отново живота ти! Спри да бъдеш това, в което са те превърнали, Пити!

— Не ме наричай Пити!

Гласът ми се пречупи.

— Не мога да ти опиша колко много съжалявам! Знам, че животът ти се е променил заради мен, че всичко щеше да е различно, ако не те бях изпратил да си ходиш вкъщи от онова бейзболно игрище! Но, по дяволите, ние бяхме още хлапета! Откъде можех да зная, че Дант ще те отвлекат? Никой не би могъл да знае това! Ти беше просто малкото ми братче, което се мотаеше в краката ми! Не исках това да се случи, Пити . — По лицето ми потекоха сълзи. — Откакто изчезна, не мина нощ, през която да не умолявах бог да те върне жив и здрав, да ми даде втори шанс! Позволи ми и аз да ти дам втори шанс, Пити! Позволи ми да ти дам живота, който Орвал и Юнис ти отнеха!

— Спри да ме наричаш Пити!

— Прав си. Когато дойде в дома ми, ти ме помоли да ти викам Питър, но аз не го направих. Вече не сме деца. Ти си Питър.