Дейвид Морел - Изгубеният брат

Пламъците се приближаваха. Не можех повече да стоя на мястото си. Но щом помръднех, Пити щеше да открие огън по мен. Припомних си всичко, което бяха изстрадали Кейт и Джейсън, и трудностите, през които бях преминал, за да ги открия. Спомних си как Пити ме остави да умра в планината. Яростта стегна мускулите ми. Ръката ми спря да трепери.

Притичах до друго дърво. Изстрелът на Пити обели кората му. Направих това, което Пити най-малко очакваше — втурнах се обратно към пламъците, към дървото, зад което одеве се бях скрил. Вече знаех къде се спотайва брат ми — в един храсталак, в който побързах да изстрелям три куршума. Димът ме обгърна. Задържах дъха си и се втурнах към храстите под прикритието на пушека, като натиснах още три пъти яростно спусъка. Но когато влетях с трясък в тях, вместо труп намерих само една празна гилза.

Наведох се, дишайки хрипливо, и огледах храсталака за някакво движение. Ала той целият се люлееше, тъй като сгорещеният от пламъците въздух усилваше вятъра. Празна гилза. Колко пъти беше стрелял по мен Пити? Доколкото знаех, поне два. Колко патрона имаше в ловната пушка? Спомних си какво бях научил от продавача в оръжейния магазин — повечето модели побираха четири в магазина си и един в патронника. Джобовете на ризата на Пити не бяха издути. Значи разполагаше минимум с три патрона.

Толкова силно ми припари на гърба, че затичах към по-далечно укритие. Бягайки приведен, стигнах до други храсти и като се възползвах от гъстия дим, се втурнах към един пън. Бум! Горната част на пъна се разхвърча на трески. Прониза ме ужасна болка в лявото рамо, сякаш ме бяха ужилили цял рояк стършели. Политнах назад и стрелях няколко пъти, докато падах. Стоварих се на земята с тайната надежда, че ме бяха улучили парчета дърво от пъна. Но кръвта по рамото ми подсказа, че съм бил засегнат от сачми. Единствената причина ръката ми да не е откъсната, се дължеше на факта, че Пити бе стрелял от голямо разстояние. И бе пропуснал целта си в хаоса от пушек и пламъци. Бяха ме улучили само част от сачмите.

Раненото ми рамо пулсираше. Не можех да движа ръката си. Обаче останалата част от тялото ми беше непокътната. Усетих такъв приток на енергия заради страха и повишения ми адреналин, че се претърколих до едно повалено дърво, знаейки, че не трябва да оставам на същото място, където бях паднал. Огънят отново опърли гърба ми. Носен от вятъра, димът ме обгърна. Пити сигурно също бе обвит в пушек и не можеше да ме види.

Измъкнах компаса от джобчето на ризата си и пак сверих посоката. Като се мъчех да сдържам кашлицата си, която можеше да издаде местоположението ми, тръгнах на североизток през димната завеса. Не виждах нищо на повече от пет крачки пред себе си. Готов да стрелям, ако зърна някоя заплашителна сянка, продължих да си проправям път през гората, като често поглеждах компаса.

От лявото ми рамо капеше кръв. Чувствах се замаян. Огънят всеки миг щеше да ме настигне. Горещината ме тласкаше напред, подтиквайки ме да вървя по-бързо.

Бях толкова зает да се взирам в движещия се на талази дим за някаква следа от Пити, че не обръщах внимание къде стъпвам. Стръмният бряг на потока бе висок почти два метра. Щях да падна във водата, ако един елен не бе изскочил от пламъците от дясната ми страна. Аз се вцепених от изненада, а той профуча с трясък край мен, стовари се в ниското, прецапа потока и скочи на отсрещния бряг.

Спуснах се бавно до водата и усетих полъх на свеж въздух. Рекичката беше плитка. Прецапах я, без да си давам сметка, че ще намокря туристическите обувки и чорапите си, зает от мисълта къде ли може да е Пити. Вдясно от мен, надолу по течението, някаква сянка се раздвижи сред дима. Вече се канех да стрелям, когато ми хрумна, че тя може да е както на Пити, така и на Кейт.

Не натиснах спусъка, но продължих да държа сянката на прицел. Пушекът щипеше очите ми, докато се взирах да различа по-добре очертанията на фигурата.

В следващия момент тя изчезна. Който и да бе, се бе покатерил на брега на рекичката и се бе скрил в гората. Последвах примера на фигурата, изкачих с усилие стръмния склон и навлязох в задимен гъсталак, като се оглеждах да я зърна отново.

Не спирах да мисля за нея. Ако беше Кейт, не трябваше ли да видя още една, по-малка сянка до нея, тази на Джейсън?

Не и ако той беше от другата й страна.

Трябваше да бъда сигурен, преди да дръпна спусъка. Докато криволичех между дърветата, примигнах, за да прогоня сълзите от раздразнените си от дима очи и се загледах към неясните очертания на гората вдясно от мен. Нещо се движеше. Зърнах брадата на Пити. Той вдигна ловната си пушка. Натиснах спусъка.