Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Грей и Амеран тръгнаха към тях. Тя си свали воала, а той избърса саждите от лицето си.

Констанс видя, че идват, олюля се и се опря на ръката на Гидиън. Той погледна към тях. На лицето му се появи израз, който Амеран добре познаваше — израз на нескриван ужас. Трябваше му обаче не повече от миг, за да възвърне самообладанието си.

— Този мъж и тази жена се опитаха да убият краля! — извика той.

Тълпата притихна. Иза, мистър Фенуик и другите моряци от екипажа на капитан Били ги обградиха в кръг, за да ги защитят.

— Грешиш, Гидиън — каза му Грей със сабя в ръка. — Дойдох да сложа край завинаги на жалкия ти живот!

Гидиън се подпря на бастуна си.

— Но аз нямам оръжие,- приятелю, и както виждаш, съм ранен в битка — усмивката му беше студена и жестока като погледа му. — О, красива моя Амеран, ти така убедително изигра ролята си на курва! Жалко, че не си така умела и с камата.

Думите му не я нараниха както някога.

— Много жалко, нали?

След това Амеран извади брошката от ръкавицата си и я хвърли в краката на Констанс, както се хвърля кокал на куче.

— Мисля, че това е твое.

Констанс не каза нито дума, нито пък се наведе да я вдигне.

Кралят пристигна бесен, смачквайки с краката си тръстиките.

— По дяволите! Каква е тази история! Трябва да проведем регатата още веднъж утре — викаше гневно той.

В миг мургавото му лице пребледня и той се почеса по брадата, разбрал, че над живота му току-що е било извършено поредното покушение. После с нежна усмивка се обърна към Амеран и я привлече към гърдите си.

— Това си ти!

Амеран леко се поклони.

— Аз съм, господарю.

Недоверието на краля се превърна във възторг.

— Грей? Грей! Ти си жив!

— Да, Ваше величество. За всеобща изненада аз съм жив.

Кралят прегърна главнокомандуващия на флотата.

— Архиепископът ще бъде много доволен, като научи, че аз не се колебая повече дали съществуват чудеса, тъй като вие двамата току-що доказахте, че всъщност те се случват.

— Той е предател, Ваше величество. Не оставяйте думите му да ви залъжат. Аз самият бях свидетел на позорните му постъпки и нося белега на неговата подлост.

Гидиън погледна за подкрепа към Констанс, но тя не каза нито дума. Той се обърна към тълпата, но никой не излезе в негова защита.

Кралят съвсем спокойно се обърна към Гидиън.

— Бих ви предложил, мистър Хорн, да помолите за прошка хората и Бога, защото не ви остава много време на този свят. — Той кимна на един от телохранителите си и Гидиън бе отведен.

Погледът на краля се сведе към нозете на Констанс.

— Остатъка от дните си, милейди, ще прекарате в компанията на мишките и плъховете в Тауър.

— Не! — опита се да извика тя, но се чу само шепот. — Не заслужавам такава жестокост.

— Заслужавате по-голяма — каза той и кимна да отведат и нея.

— Но, Ваше величество, добрата херцогиня не е направила нищо лошо. Аз самата бих се застъпила за…

— Мълчете, Катрин. Бих ви приканил да си спомните коя сте, преди аз да съм забравил.

Кралицата сведе глава и не отрони нито дума повече. Капитан Били доведе Томи Трембъл пред краля. Ножът му още бе опрян в гърлото на злодея.

— На колене, свиньо! — извика капитанът и го блъсна към земята, а Томи падна по корем.

Капитан Били стъпи с единия си крак на него и усмихнато отдаде чест на краля.

— Капитан Били Блиц е на вашите услуги, господарю! Томи Трембъл запъшка от болка, а капитан Били заби още по-здраво пета в гърба му. — Покажи известно почитание, мръснико, към мъжа, когото току-що се опита да убиеш!

Кралят удари капитан Били по гърба.

— Смяташ ли да останеш достатъчно дълго на брега, за да мога да те посветя в рицарство?

— Да, господарю, и бих искал да обсъдим един малък въпрос за губернаторството на Бахамските острови.

— Ах, ти, стар пират! Липсваше ми компанията ти!

— Липсваше ви умел партньор на карти, нали, господарю? — Капитан Били смушка краля. — Дори не можете да си представите какво съм ви донесъл този път.

Луиза, Хортензия и Нел най-после успяха да се промъкнат през тълпата и се скупчиха до краля, но той избра Нел, за да я увери нежно, че нищо лошо не му се е случило.

Кралицата стоически понесе това, застанала до съпруга си.

Нел потърси успокоение в прегръдките на Амеран.

— Моля се и следващия път да има същия късмет.

Амеран притисна силно приятелката си.

— Грей ще го пази — каза тя и не се опита да я убеждава, че няма да има следващ път, тъй като и двете знаеха, че докато враговете на краля желаеха смъртта му и докато имаше такива, които да ламтят за трона му, винаги щеше да го очаква следващ път.