Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

— Няма да мога да мигна тази нощ.

— Никой от нас няма да може да затвори очи, докато Гидиън не бъде погълнат от вечните огньове на ада.

— Където му е мястото — съгласи се Нел.

Когато Амеран се върна на борда на „Лъки Лейди“ с новината за нещастието, надвиснало със сигурност над краля следващия ден, капитан Били и Грей веднага се съгласиха с всички доводи, които тя вече бе обсъдила с Нел.

— Ако Гидиън е наистина толкова глупав, че да направи хода си утре, той е в ръцете ни! — възкликна Грей, докато седяха около бюрото на капитан Били и обсъждаха плана си на светлината на свещите. — А ако не го направи, ще постъпим така, както вече се уговорихме.

Капитан Били кимна.

— Ще помоля краля за аудиенция с цел обсъждането на посвещаването ми в рицарство и ще взема Монкес със себе си, както и няколко моряци, за да не ми се измъкне и да ме лиши от последното ми удоволствие за негова сметка — каза той и намигна весело.

Амеран кимна. Вече бе решено, че един от моряците ще бъде Грей. Иза също щеше да отиде с тях.

— Дори и да не можем да обвиним страхливеца Гидиън, че отново заговорничи за убийството на краля, поне ще докажем несъмнено обвинението в държавна измяна и предателство — каза Грей.

Очите на капитан Били светнаха.

— Можеш да разчиташ, че Монкес ще бъде добър свидетел. Той с нетърпение очаква да се върне в Испания. — Капитан Били присви очи. — Но аз нямам намерение да оставя злодействата му ненаказани.

Думите на Грей бяха пълни с ненавист.

— Надявам се, че Гидиън ще прекара добре тази нощ, защото тя ще му е последната на този свят.

Капитан Били се засмя.

— Луцифер вече реди съчките за кладата. — Той се протегна към бутилката с ром, но след миг я остави на мястото й, без да пие. — По-добре ще бъде да не притъпявам сетивата си за великия ден на равносметката, който предстои — каза той с лукава усмивка.

Грей нервно крачеше напред-назад из капитанската каюта, скръстил ръце на гърба си и потънал в дълбоки и сериозни мисли. Най-после спря да крачи и с уверена усмивка на уста обяви:

— Имам план.

Седна до бюрото и започна да им го обяснява.

По-късно, когато капитан Били отиде да събере хората си, за да им обясни ролята, която трябваше да играят за спасяването на краля си, Амеран и Грей се оттеглиха в своята каюта и паднаха изтощени върху леглото. Нямаха сили дори да се съблекат. Бе задължително да посрещнат с бистри умове това толкова важно утро, ако ходът на историята трябваше да остане непроменен. Но сънят не посети очите им.

— Ако утре не успея…

— Ще успееш — бързо го увери Амеран, — Планът ти е блестящ, съдбата няма да разреши да се провали. Кралят ще бъде в абсолютна безопасност, след като ти, капитан Били и екипажът на „Лъки Лейди“ ще го охранявате.

— Не ме питай откъде знам, но сърцето ми казва, че Гидиън е избрал утрешния ден. Не бих се учудил никак, ако сега Монмаут очаква новината за смъртта на баща си на борда на някоя яхта.

Амеран протегна ръце в мрака, за да го успокои.

— Утре по това време всичко ще е приключило. Кралят ще бъде спасен, а Гидиън ще е получил заслуженото.

Тя бе сигурна в думите си, но не му разкри причината за това. Майка й веднъж бе казала, че рожденият ден на краля ще съвпадне с деня на неговата смърт, така че му оставаха още девет спокойни месеца дотогава… а дано и още много други рождени дни.

Амеран се притисна силно към Грей. Страхуваше се за съдбата му, но бе сигурна, че няма да престъпи клетвата си. Дори детето, което носеше в утробата си, не би я накарало да го моли да се откаже от това, което той приемаше като свой дълг. И не защото бе жадна за слава, а от обич и преданост към своя владетел.

Целувките им отначало бяха нежни и сладки, но телата им започнаха все по-страстно да се притискат, а целувките — все по-искащи и все по-пламенни, и те се отдадоха на страстта си.

По-късно, когато телата им още веднъж се сляха в целувката на нощта и Грей я притисна към себе си, както винаги правеше, преди да заспи, Амеран затвори очи, но все още не можеше да заспи. Искаше й се да е сигурна за бъдещето на Грей така, както бе сигурна за бъдещето на краля. Грей се бе измъквал от смъртта толкова много пъти. Дали щеше да успее да я надхитри още веднъж. Тя се молеше за това.

Амеран седеше заедно с Нел в една от позлатените каляски на фамилията Стюарт. Бе облечена в една от най-красивите рокли на Нел от бледорозова коприна. Нел бе проявила смайващо умение, служейки си с иглата, за да подгъне и преправи роклята по мярка на Амеран. Дългите до лакътя ръкави, украсени с красива бродерия, покриваха слънчевия загар по кожата й. Не носеше на врата си кръста със скъпоценни камъни, защото той щеше да издаде самоличността й, а една обикновена огърлица от няколко реда перли. Дългите й черни къдрици бяха прибрани високо на тила и се спускаха на масури под шапката й с воал, панделки и джуфки. Беше обула розови копринени пантофки, които стягаха краката й, свикнали да ходят без обувки.