Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Нел отчаяно стисна ръката на Амеран.

— Трябва да го спрем. Трябва да спрем Гидиън, преди да е станало прекалено късно.

Амеран се опита да успокои страховете й доколкото можеше.

— Грей ще го спре. Заклевам се. Ще го спре.

„Или ще умре при опита си да го стори.“ Тези думи останаха неизказани, но пронизаха сърцето й. Саможертвата, на която бе готов, за да спаси живота на краля, я караше да го обича още по-пламенно.

— Само ако можехме да разберем кога се готви да нанесе удара! — каза Амеран замислено.

Нел седеше до нея и кършеше безпомощно ръце. Тези въпроси имаха съдбовно значение, но те не знаеха отговорите им.

Малко по-късно Амеран бавно стана. Тя бе смъртно уморена. Следващият ден също щеше да започне твърде рано.

— Защо не останеш тук? — помоли я Нел, когато Амеран настоя да си върви. — Мога да те представя като моя племенница. Слугите няма да разберат. През ден на вратата ми чукат разни лели и племенници.

Амеран отклони с благодарност предложението й. Нел протегна ръка и погали корема й.

— Една жена в твоето положение не би трябвало да спи на твърда койка на стар паянтов кораб, пълен с плъхове.

— Не мога да заспя, ако Грей не ме прегърне.

Нел въздъхна тъжно.

— Познавам много добре това усещане.

Двете жени отново се прегърнаха.

— Кога ще кажете на краля, че и двамата сте толкова живи, колкото той и аз? Той много страда… и по двама ви — каза й Нел.

Амеран сви вежди.

— Не искам нищо по-силно от това да отида още сега при него, но не мога. Не смея. Спокойствието му трябва да бъде пожертвано заради живота и доброто му.

Нел се съгласи. Амеран я хвана за ръка.

— Ще дойда отново сутринта.

— Ще изпратя слугите по работа.

Амеран кимна.

— Може би ние заедно бихме могли да преценим кога за Гидиън би било най-удобно да направя своя удар.

Нел бързо свъси вежди.

— Чакай! Няма да бъда тук сутринта, ветроходната регата започва в десет, а ти знаеш колко е запален кралят по яхти. Може би бихме могли да се срещнем… — лицето на Нел се смрази. — Мислиш ли, че… о, Боже, ти наистина мислиш така!

Амеран поклати глава.

— Не зная, Нел. Не зная. Но това вероятно ще е най-удобният момент да нанесе удара си. Сред тълпа от хора много биха могли да бъдат заподозрени, а и ще може лесно да се измъкне.

— Трябва да предупредим краля!

Амеран стисна ръката й.

— Не можем, защото ако Гидиън наистина мисли да извърши пъкленото си дело утре сутринта, но тръгнат слухове, че ще се опита, той ще го отложи за друг ден и за друго място, а ние може би няма да открием кога и да го предотвратим.

Нел прошепна едва чуто:

— Но аз не мога да позволя моят Чарли да отиде непредупреден на собствената си екзекуция. Не, не мога.

— Нел, Гидиън няма да се успокои, докато кралят не умре и Монмаут не се възкачи на трона — предупреди я Амеран и думите й прозвучаха рязко, но тя нарочно бе пожелала така. — Опитите му да убие крал Чарлз няма да престанат, докато не бъде арестуван… или пък ще успее и ще изчезне в безопасност — тя хвана Нел за треперещите й рамене и я накара да я погледне в очите. — Моля те от все сърце, позволи на Грей да се заеме с това така, както той намери за добре.

Нел кимна с нежелание.

— Гидиън ще седи в кралската ложа. Кралят не искаше това, но кралицата настоя.

— А Констанс?

— И тя ще бъде там. — Трапчинките по бузите на Нел отново затанцуваха. — Както и кралските любимки.

Амеран бързо се усмихна.

— А може би и племенницата на най-предпочитаната от тях?

Нел се засмя.

— Това може лесно да се уреди. Чарли все ми се смее, че роднините ми растат по дърветата. — Тя се замисли за момент. — С шапка с воал, който да те пази от слънцето, няма да бъде проблем да скриеш самоличността си.

— Така и двете ще можем да следим дали няма да стане нещо необичайно. — Амеран приседна на ръба на фонтана.

— Гидиън не би си позволил смелостта сам да извърши това. Той е твърде голям страхливец. Всъщност няма нищо против други да вършат пъклените му дела.

— Но кой?

Амеран поклати глава.

— Не зная, но бъди сигурна, че няма да успее. Грей не възкръсна от царството на смъртта, за да се провали при най-важната мисия в живота си. — Тя стана бързо, целуна Нел по бузата, после я прегърна силно. — Кралят ни няма да умре от ръката на убиец нито утре, нито който и да било друг ден.

— Ще дойдеш ли утре сутринта, за да ми съобщиш плановете си? — попита Нел и в гласа й прозвуча отчаяние.

— Ще бъда тук още преди трети петли — увери я Амеран.