Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Кралят пристигна точно когато яхтите се нареждаха една до друга, за да го поздравят. До него бе кралицата, облечена със строга масленозелена рокля.

Амеран смушка Нел и двете се разсмяха. Констанс вървеше до кралицата, облечена в ефирна бяла рокля с буфони и дантели, която придаваше още по-деликатен вид на бледата й кожа. Гидиън, облечен в червено сако със златни къдри и бял шарф, стоеше на няколко стъпки зад тях. Раменете му бяха сгърбени и се подпираше на сребърен бастун, но въпреки това успяваше да отвърне с поклони и ръкомахания на веселите аплодисменти на тълпата.

Амеран не изпитваше съжаление към него, бе изпълнена с омраза и съжаляваше, че опитите й да го убие не бяха имали успех.

Кралят мина покрай редовете, за да поздрави гостите си, и когато стигна до Нел, хвана и двете й ръце и я целуна по двете бузи.

— Ти си красива както винаги, мила моя Нел! — На ухото й той прошепна: — Тази нощ!

Нел се изчерви.

— Много сте любезен, господарю!

Амеран придърпа воала още по-плътно към лицето си.

— Това също ли е една от твоите прекрасни племенници, мистрес Гуин? — каза кралят доста по-високо.

— Да, господарю. Това е… Лили.

Кралят хвана ръката на Амеран.

— Очарован съм! — каза той и се вгледа във воала й. Амеран усети как се изчервява под изпитателния му поглед. Кралят се взря в нея още за един миг. В очите му проблесна странен израз.

— С нетърпение ще чакам да поговоря с вас по-късно.

— Да, господарю — каза тя тихо.

Беше ли си въобразила или действително гласът на краля бе трепнал при тези думи!

— Той знае — прошепна Нел. — Не можем да го излъжем.

Амеран кимна, но не се тревожеше, защото бе сигурна, че той ще запази тайната й.

Шлеповете вече влачеха яхтите нагоре по течението към предварително отреденото за начало на гонките място.

Измина още цял час, преди в далечината да се покажат издутите от вятъра платна.

Нел не сваляше очи от краля.

Амеран гледаше ту краля, ту Гидиън, ту Грей и после отново краля. Оглеждаше и тълпата. Там като че ли не ставаше нищо необичайно. Нямаше нито едно подозрително лице.

От време на време кралят поглеждаше към нея. Очите им се срещаха съзаклятнически под знака на общата тайна. В неговия поглед се четеше облекчение, а в нейния — загриженост.

Амеран и Нел седяха на местата си и заедно с другите гледаха коя щеше да бъде първата яхта, пресякла финиша. Кралят се отправи към брега и заедно с двама телохранители от двете му страни се качи на шлепа, от който щеше да наблюдава финала на регатата.

Амеран затаи дъх. Кралят мина съвсем близко до Грей. С ъгъла на окото си тя забеляза как нещо жълточервено се втурна през тълпата. Тя бързо се обърна, за да види по-добре. Един от гренадирите бе напуснал поста си. Никой като че ли не го бе забелязал освен нея, но тя наблюдаваше всяко негово движение. Нещо не беше наред. Само той от всички гренадири бе напуснал редицата.

Гренадирът мина покрай кралската ложа. Гидиън погледна към него, очите им се срещнаха и Гидиън му кимна. После мъжът в гренадирска униформа се извърна, но преди това погледна към мястото, където седеше Амеран, вперила поглед в него.

Сърцето й замря. Лицето му й бе познато. Тя не можеше да сбърка тази физиономия, изпъстрена с белези от дребна шарка, или очите, дебнещи следващата си жертва. Наетият от Гидиън убиец бе Томи Трембъл.

— Мълчи! — предупреди тя Нел. — И не прави излишни движения!

Нел пребледня, но не й зададе никакви въпроси.

Без повече обяснения Амеран тръгна към брега към мястото, където бе застанал Грей. Той я видя. Тя насочи погледа си към Томи Трембъл. Очите на Грей проследиха нейните. И двамата едновременно забелязаха, че Томи държи нещо в ръка. Той я вдигна, като че ли се готвеше да хвърли това, което държеше. В този момент Амеран разбра, че има намерение да взриви краля. Грей също разбра това и се втурна през тълпата към краля, без да знае, че Амеран е съвсем близо до него. Той скочи върху Томи точно в мига, когато той се готвеше да хвърли гранатата в шлепа на краля. Грей го повали на земята и гранатата се изтърколи по тревата. Амеран бързо я вдигна и с всичка сила я хвърли надолу по течението на реката. Чу се ужасен взрив и зрителите бяха окъпани от водни пръски.

Капитан Били насочи камата си към гърлото на Томи Трембъл.

— Ха мръдни, мръсно копеле! Много ще ми е драго да ти разпоря физиономията от едното ухо до другото.

Шлепът на краля се отправи към брега. Констанс, Гидиън и кралицата бяха застанали на брега, за да го посрещнат.