Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Когато Амеран завърши разказа си, по дребното лице на Нел се стичаха сълзи. Тя не можеше да свали ръце от врата на Амеран.

— Наистина е чудо… чудо, че си жива.

Амеран кимна тържествено. Тя наистина бе понесла такива мъки, че малко бяха останалите живи след тях, които да могат да разкажат.

— Кралят бе толкова разстроен през последните няколко седмици. Той се чувства лично виновен за това, което се е случило. На плещите си усеща огромна вина. — Ръката на Нел още по-здраво стисна нейната. — Все пак ти бе негова дъщеря и Грей му бе по-близък и от синовете му. — Тя наля още портвайн. — Кралят изобщо не се изненада, като му казах какво беше намислила. Каза, че той се е съмнявал в това, като е разбрал, че си изчезнала от двореца. — Усмивката на Нел изчезна. Тя още по-здраво стисна ръката на Амеран и възкликна: — Ах, този проклет Гидиън Хорн! С нетърпение очаквам да видя физиономията му, когато се изправи лице в лице с мъжа, когото не очаква никога повече да срещне.

Амеран кимна, но не каза нищо. Тази среща бе неизбежна. В противен случай Грей никога нямаше да може да измие позорното петно от името си. Но това не я караше да очаква мига на срещата с по-голямо нетърпение.

— Никой не вярва на лъжите на Гидиън, а кралят — най-малко — каза Нел на Амеран, като изпи третата си чаша.

— Грей много би се успокоил, ако можеше да чуе това.

— Той сигурно не е мислил, че добрите хора толкова лесно ще поругаят паметта на един човек, отдал живота си в служба на краля и на родината си! — тихо забеляза Нел.

— Гидиън умее много убедително да лъже — напомни й Амеран.

Нел не се съгласи.

— Предполагам, че може няколко души да са се заслушали в лъжите му за пиратска атака и бунт в защита на честта на краля, но те наистина са били съвсем малко на брой, а още по-малко са онези, които са повярвали на думите му. — Тя й намигна многозначително. — Една дупка в корема му не може да му издигне геройски паметник.

Дупка в корема му! Само ако бе нанесла точно в целта този фатален удар, както бе възнамерявала да направи! Защо съдбата бе пожелала да стане другояче! Защо Гидиън продължаваше да ги измъчва.

— Значи Гидиън още не се е достигнал върха на славата си? — попита Амеран.

Тя добре помнеше хвалбите му, че кралят ще го покрие с почести, титли и богатства, тъй като е рискувал живота си за каузата на Англия.

— Тъкмо обратното. Моят Чарли по-скоро не го забелязва. — Амеран се замисли със сбръчкано чело за ситуацията, а Нел продължи. — Той присъства на няколко приема, но само по настояване на кралицата и по нейна покана, а ти знаеш не по-зле от мен кой дърпа конците там — каза Нел със смях.

— Констанс, херцогинята на Мороу — дори и само като изговори името на глас, тя почувства неприятен при вкус в устата си. — Без да искам, забравих една малка подробност. Помниш ли бележката, която ми изпрати през онзи следобед на митницата.

— Да, наистина! Още не са намерили тази проклета брошка — каза Нел и откъсна едно парче месо от печения бут.

— Никак не съм изненадана. — Амеран извади брошката от перли и диаманти и я пусна в скута й. — Намерих я зашита в хастара на пътническата си чанта.

Нел я изгледа внимателно.

— Като не можа да се отърве от теб по един начин, тя е измислила друг. Какво ще правиш с брошката? Не искам да те хванат с нея.

— Смятам лично да й я предам. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Но има други по-важни неща, които трябва първо да бъдат свършени.

Нел продължаваше да върти бижуто в ръка.

— Колко жалко, че си толкова честна. Тази малка брошчица струва цяло състояние. На твое място бих я продала.

— Признавам, че и на мен ми мина тази мисъл през ума, но в такъв случай не бих могла да изпитам голямото удоволствие да видя физиономията, която ще направи, когато й я върна. Сигурна съм, че тази физиономия ще струва не по-малко от самата брошка — обяви Амеран уверено и по устните й пробягна лукава усмивка.

— Кога Грей ще застане срещу Гидиън, за да го изобличи като лъжец и убиец, какъвто всъщност е? — попита развълнувано Нел. — Утре?

Амеран също бе задала на Грей този въпрос преди няколко часа.

— В момента има много по-важни проблеми за разрешаване.

Нел не я разбра.

— Какво би могло да бъде по-важно от изобличаването на такова ужасно зло?

— Предотвратяването на още по-голямо.

Лицето на Нел изведнъж пребледня. Тя стисна гърлото си с пръсти.

— Мили Боже… кога… как!

Амеран поклати глава.

— Грей не знае това, но е сигурен, че ще е скоро. И той като Гидиън не е бил посрещнат като герой, както се е надявал. Може дори да стане и по-скоро.