Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Не откъсваше поглед от черния кораб, който носеше смърт и проклятие. Молеше се „Лъки Лейди“ да не стане една от хилядите жертви, изпречили се на неговия път. Сърцето й биеше все по-бързо и по-бързо. Усещаше как стомахът й се свива в очакване и от страх. Представи си за миг какво ще стане, ако планът на капитана не успее и Монкес ги победи, но после бързо прогони тези мисли от главата си. Даде си сметка, че злодеянията на Монкес не бива да бъдат възнаградени с още една победа.

После започна да диша по-спокойно. Питаше се дали сенките, които залязващото слънце хвърляше, си играят със зрението й, или наистина корабът на Монкес забави ход и започна да изостава все повече.

— Удариха се, капитан Били! Удариха се в рифа! — извика Иза от наблюдателния пост на мачтата.

Моряците нададоха весели викове и бързо разпространиха новината помежду си.

Капитан Били вдигна очи към небето:

— Благодаря ти, Спасителю мой!

Амеран имаше чувството, че от раменете й падна огромна тежест. Тя се хвърли към Грей, който я прегърна.

— Нито един друг мореплавател освен теб, Били, не би могъл да извърши невъзможното — каза Грей на стария си приятел с усмивка на облекчение и го потупа по гърба.

— Трябва да си признае, че получих и малко помощ, момче — каза той и още веднъж вдигна очи към небето. — Не можеш да си представиш какво обещах, за да могат тези стари ръце да държат здраво руля, но аз ще изпълня всяко едно от обещанията си. Наистина. — Умореното му тяло започна да се олюлява. — Късметът на Били Блиц проработи още веднъж. Може би живея по-праведен живот, отколкото предполагах.

Грей посочи зад тях. Кърмата на пиратския кораб бе започнала да потъва.

Капитан Били отново стисна здраво руля и насочи кораба си през една пролука между рифовете към безопасни води. Той направи голям кръг, като се стараеше „Лъки Лейди“ да попадне откъм лявата страна на пиратския кораб, като все още внимаваше да е извън обсега на оръдията и мускетите.

— Дръж руля, Грей, и давай право напред.

— С удоволствие, капитане.

Капитан Били секачи на мостика и с всичка сила изрева:

— Нали ти трябвах, Монкес? Тук съм! К’во ще пра’иш сега! Кажи де!

Хората му започнаха да се смеят, а екипажът на Монкес ругаеше яко.

Капитан Били се смееше все по-силно и по-силно и размахваше ножа над главата си.

— Ела тук, испански езичнико! Бий се с мен като мъж! Чакам те.

Амеран не сваляше очи от дяволския кораб. Няколко от пиратите вече бяха скочили във водата и отчаяно плуваха към малкия риф.

— Изобщо не се досещат, че плуват към смърт, по-сигурна от тази, ако бяха останали на кораба си да се бият или да потънат с него — каза й Грей, а в гласа му нямаше и следа от угризение, а само омраза и горчивина.

Амеран го хвана за ръка. Знаеше, че той би желал да ги убие със собствените си ръце един по един, за да е сигурен, че са мъртви и че е отмъстил за смъртта на кралските моряци.

Тя бързо изрече една благодарствена молитва и се приготви за предстоящото събитие — срещата й лице в лице с Монкес.

— Иза, вземи петима от най-добрите моряци и доведи Монкес при мен — нареди капитан Били.

Иза се засмя:

— С голямо удоволствие — каза той и посочи петима мъже, като ги повика по име.

Скоро моряците се отправиха към потъващия пиратски кораб с една дълга лодка.

Веригите и белезниците за Монкес вече бяха приготвени, когато те се върнаха.

— Почти не се отбраняваха — каза един моряк със зловещо лице, покрито с безброй белези от сабя. — Екипажът му се надпреварваше да скача през борда. Бяха го оставили да брои парите си сам на кораба.

Екипажът на „Лъки Лейди“ завика и засвири, когато поведоха Монкес по палубата. Капитан Били се поклони престорено на своя враг.

— Много съм щастлив, че мога да угодя на желанието ви да се видим.

Монкес запази мълчание, докато не видя Грей и Амеран. Тогава бронзовото му лице пребледня и той едва намери сили да изрече:

— Но вие бяхте мъртви! И двамата!

Грей се усмихна студено.

— Или грешиш, или сега пред теб стоят две привидения.

Кръглите очи на Монкес се спряха на Амеран.

— Казах на Гидиън, че си дяволско изчадие. Казах му да те убие!

Амеран го изгледа с очи, пълни с омраза.

Грей го прокле и се отправи към него. Отначало Амеран си помисли, че ще го удуши с голи ръце, когато го хвана за гърлото.

— Мисля, че си взел нещо, което е мое — каза той и издърпа от врата на пирата кръста, покрит със скъпоценни камъни.

Грей се колебаеше. Амеран разбра, че той се чудеше дали да не отнеме нещастния живот на Монкес веднага. Вместо това той спокойно се отдалечи и даде огърлицата на Амеран.