Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Амеран притисна с ръка корема си.

— Ще бъде на борда на „Лъки Лейди“?

Капитан Били я прегърна.

— Не се страхувай, момичето ми. Той ще бъде с белезници и вериги, прикован към мачтата, за да може винаги да ни е под око. Трябва да е с нас, когато влезем в пристанището на Лондон.

Амеран не се съгласи.

— Да, предполагам, че трябва да му се потърси отговорност за злодеянията, които е извършил. Но аз бих се чувствала по-спокойно, ако знам, че завинаги е останал далеч от нас.

— И за мен би било по-справедливо да го хвърлим на акулите, момичето ми. Но ако искаме да докажем, че Грей е невинен, и да изчистим името му от мръсните дела, в които Гидиън го обвини, нямаме друг избор, освен да го вземем с нас, за да посочи истинския касапин с окървавения си пръст.

По лицето на Грей се изписа съмнение.

— Не мога да си представя, че Монкес ще дойде да ме защити.

Капитан Били се засмя.

— Монкес ще те защити, защото по този начин ще запази собствената си глава. — Той спря да се смее и в очите му блесна омраза. — А когато признае истината на краля и посочи истинския престъпник, аз лично ще го екзекутирам със собствените си ръце.

До този момент Амеран бе забравила, че ръцете на стария Били са изцапани с кръвта на неговите жертви. Въпреки това тя не се страхуваше от него. Неговата огромна привързаност към Грей я караше да го обича още повече. Той бързо се усмихна веднага щом забеляза, че тя го гледа.

— Не съм ангел, момичето ми, и съм готов да призная дела, от които не съм особено горд. Но все пак не мисля, че ще отида в ада. Око за око, а след това, което Монкес направи с онези бедни мъже, жени и деца, той заслужава да умре от най-ужасна и бавна смърт. — Зъбите му блеснаха. — Но аз няма да удължавам агонията му. Ще го направя бързо, няма да губя време да го предам в ръцете на Сатаната.

— Не се тревожи, Амеран. Капитан Били знае какво прави — каза й Грей, докато се изкачваха след него по стълбите към палубата.

Амеран с обич го погали по бузата.

— Не се страхувам. Ако ти вярваш в плана му, аз също ще го приема безрезервно.

Застанаха на носа. Капитан Били стоеше с ръце на гърба си, Грей — с ръце на бедрата си, а Амеран бе скръстила нейните пред гърдите си. Стояха и чакаха… Чакаха.

— Чудно ми е, че още не са ни забелязали — каза Грей по-късно следобеда.

— Сигурно всички са се вцепенили от рома, който са погълнали снощи — каза капитан Били. — Имайте търпение. Всичко ще се нареди, когато най-после ни забележат и се насочат към нас.

Моряците от екипажа на „Лъки Лейди“ бяха по местата си и чакаха заповеди.

Капитан Били извика на навигатора си, мистър Фенуик, и му махна да се присъедини към тях на носа.

Фенуик, с голи гърди, покрити с яки мускули, внимателно слушаше капитан Били, докато той излагаше плана си. Лицето му грейна от радост като на малко дете, когато капитанът приключи с изложението на плана си.

— Планът ви ще хареса на хората, сър. Той е най-добрият, който някога сте правили!

— Жалко, че всички оръдия ще потънат на дъното на морето и никой няма да може да ги използва — каза Амеран замислено. — Колонистите сега може и да са в безопасност, но когато се захлади, ще стане така, както казва капитан Били, враговете ще се отправят от юг срещу тях.

— Дяволският кораб няма да потъне толкова бързо, момиче. Ще имаме достатъчно време да спасим оръдията.

Грей се засмя.

— И доколкото те познавам, Били, ще имаме достатъчно време да съберем и всичко останало.

Капитан Били се засмя и взе в ръце една от котките, която се мотаеше в краката му.

— Можем да бъде сигурни, че Гидиън добре е заплатил за услугите на Монкес. Е, аз само ще се постарая да го освободя от новопридобитото му богатство. Освен това няма да може да го похарчи там, накъдето се е запътил.

Той притисна котката към бузата си, заби нос в гъстата й черна козина с оранжеви петна и добави:

— Ако е имал късмет, Монкес сигурно е направил един-два пиратски набега, откак се раздели с Гидиън. Не мога да си представя по-чудесен дар за краля от главата на най-ужасния пират, поставена на сребърен поднос, и няколко сандъка с жълтици в добавка.

Амеран посочи към морето:

— Гледайте! — извика тя и примижа срещу слънцето.

Грей кимна с усмивка.

— Страхотен си, Били!

— Сменя курса си! — радостно обяви капитан Били. — Корабът е наш, момчета! Мистър Фенуик!

— Да, сър!

— Мистър Фенуик, дръжте този курс. Продължавайте така, все едно, че нищо не се е случило — нареди той и продължи да наблюдава през бинокъла си. — Гледай, момче! Вдигнаха флага на флотата на негово величество краля! — Той продължи да се усмихва, но гласът му стана сериозен. — Точно както преди. Добре си е научил урока, който Гидиън Хорн му е предал.