Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

— Няма да ти повярват. Всички знаят, че тя няма нищо общо с любезността, благотворителността и щедростта.

— Той я прегърна силно и Амеран се притисна към него.

— Сигурна съм, че е нямало друга жена на света, която да обича някой мъж по-силно, отколкото те обичам аз — каза тя и с всичка сила го прегърна.

— Сигурен съм, че е нямало друг мъж, който да обича някоя жена по-силно, отколкото те обичам аз.

— Ние никога вече не бива да се разделяме — каза тя с тих и пламенен глас. — Никога.

Чувствата му отговаряха на нейните.

— Никога, любов моя — въздъхна тежко Грей. — Дълго се двоумях и колебах относно това, което ще ти кажа сега, но не мога да измисля по-деликатен начин от този. Човекът, който ни ожени на „Феър Уиндс“… казваше се Тим Стърлинг… той не беше…

— Зная, любими, Гидиън ми го съобщи с голямо удоволствие.

— В Чарлз Таун имаше свещеник, но ние не бихме могли да се оженим под фалшиви имена.

Амеран кимна. И тя бе мислила за това. Повдигна се, обви лицето му с ръце и целуна очите му.

— Ти си мой съпруг. Не ме интересува какво казват другите. Не бихме могли да сме повече женени, дори и самият архиепископ да бе чул клетвата ни за обич и вярност.

— Душите ни се ожениха, когато за пръв път се целунахме — ръката му погали леко корема й, който вече бе наедрял.

— Скоро ще бъдем съединени в свят брак. Обещавам ти, че това ще бъде първото нещо, което ще стане.

Радостни сълзи изпълниха очите й. Може би за тях най-после щеше да дойде времето да изпитат само щастието, което бяха открили един в друг.

Ръцете му се промъкнаха под широката й моряшка блуза.

— Предстоящото ти майчинство ти отива — каза той и нежно погали меката й плът.

— Не зная дали да се обидя или да се чувствам поласкана.

— По-скоро ще си отхапя езика, отколкото да кажа и една дума, която ще ти причини мъка. — Грей със зъби развърза връзките на ризата й и потърка с брадичка топлата й плът. — А мога да измисля и много по-добри начини, по които да употребя езика си — засмя се той и докосна с устни зърната на гърдите й. — Много ще завиждам на бебето ни.

— Има още много месеци да ми се наслаждаваш, преди да съм станала майка с бозаещо бебе в ръце.

Дори самата мисъл за това как ще държи бебето си и ще го успокоява с целувки и прегръдки я накара да потръпне от щастие.

— Никога няма да мога да ти се наситя. Ти си жената, за която мечтае всеки мъж, а може би дори би ужасила също така един-двама — добави той през смях и порой от целувки. — Никога не съм познавал жена с твоята красота, дух и проклета упоритост.

— И ако имаш късмет, никога няма да срещнеш друга, защото няма място на света, където да се скриете и да не те намеря и потърся отмъщение — добави тя и бързо го хвана между краката.

— Още колко месеца? — попита той след няколко минути.

— Какво?

— Колко време остава до раждането на сина ми? — Той погали още веднъж наедрелия й корем. — Очевидно ще бъде по-скоро, отколкото мислеше.

Не можеше да не се забележи нарасналата му гордост.

— Малкото може да излезе и дъщеря — не се сдържа да отбележи тя.

— Надявам се да не е. Моля се да не е, защото трябва да прекарам старините си в отстраняване на ухажори. — Той взе ръцете й в своите. — Най-сладкият дар, с който можеш да ме зарадваш, ще бъде дъщеря, но те моля първо да имаме четири-пет сина, за да мога да им поверя задачата да пазят честта й, а аз да мога да се наслаждавам на зрелостта си с всички части на тялото си.

— Петима сина? А аз си мислех, че старият Роули е вързан в кралската конюшня — закачи го тя.

— Старият Роули се намира точно пред теб — Грей изцвили като кон.

Устните му жадно покриха нейните с глад, който никога нямаше да бъде утолен, макар че възнамеряваха да прекарат заедно всички останали мигове от живота си.

— Кога, любов моя, ще стана баща?

— Ами, когато и аз стана майка, разбира се — тя отново усети, че се вълнува при тази мисъл.

Майка. Никога не бе произнасяла тази дума на глас, когато описваше самата себе си. Питаше се каква ли майка щеше да бъде. Страстно се молеше и се надяваше да не бъде такава майка, каквато самата тя бе имала в детството си.

Грей я притисна по-силно към себе си.

— Трепериш.

— Страх ме е — каза тихо тя.

— Страх ли те е? Ти, която можеш да въртиш кама по-добре от много мъже? — Той престана да се смее. — Ти се страхуваш? — Ръцете му плътно я обгърнаха и не я пуснаха, докато не спря да трепери. — Но от какво се страхуваш? Болките, които трябва да понесеш по време на раждането, ли те карат да трепериш така? Във всички случаи боли, но те бързо ще минат и аз няма да те оставя нито за миг, заклевам се.