Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Надеждите на Амеран бързо се стопиха и по въздишката на Грей тя разбра, че и той споделя чувствата й.

— „Феър Уиндс“ трябва да е вече близо до Англия — каза той с примирение.

Капитан Били изрева радостно:

— Това е онова мръсно копеле Монкес!

Мъжете се развикаха весело, започнаха да ръкопляскат, а няколко моряци започнаха да танцуват по палубата. Амеран имаше чувството, че сърцето й падна в петите. Капитан Били слезе. Все още се смееше.

— Този път няма да се измъкне, нали, момчета?

Моряците му още по-силно се развикаха.

— Ще го пратим на дъното, където му е мястото.

Капитан Били вдигна юмрук високо над главата си.

— Ще му дадем такъв урок, че ще го помни, докато гори в ада!

Моряците хванаха капитан Били и го завъртяха няколко пъти.

— Пригответе се, момчета. Мастър Старуел, вдигни френския флаг. Ще го накараме да мисли, че идва още една лесна плячка.

Моряците хукнаха да изпълняват заповедите на капитана си.

Капитан Били даде знак на Амеран и Грей да слязат долу. Докато вървяха по коридора, той не преставаше да си подсвирква и да си тананика.

Лицето на Грей бе потъмняло от тревога, докато капитан Били разстилаше картите на бюрото си.

— Ти и моряците ти бързо ще се справите с Монкес, в това няма съмнение — започна Грей, като подбираше внимателно думите си и говореше бавно. — Но забрави ли, добри ми приятелю, че този дявол има цял арсенал от оръдия и пушки, взети от „Феър Уиндс“?

— Нищо не забравям, момче. Нищо — каза капитанът весело, докато разглеждаше картите си. — Сега според моите изчисления трябва да сме тук — той посочи една точка по средата на океана.

Амеран не можеше повече да мълчи.

— Но това ще бъде една истинска кървава баня!

— Да, момичето ми, но не нашата кръв ще изтече в морето. — Той продължи да се усмихва. — Не ме гледай така, като че ли съм някакъв смахнат нещастник. Това се отнася и за теб, момчето ми. Не съм се простил с малкото здрав разум, който притежавам. Нито пък съм се натряскал с ром — смехът му прозвуча като рев. — Няма да нападаме това мръсно копеле! Ще бягаме от него като дявол от тамян.

Амеран се питаше какъв ли точно план бе намислил капитан Били. Знаеше много добре, че уелският корсар не дължи славата си на това, че бяга от сражения. Гледаше как Грей внимателно разучава картите. Не можа да разбере защо изведнъж озадаченият му вид се смени с лека усмивка.

— Близо сме до този малък риф тук — каза той и посочи най-северния остров от една дълга верига малки островчета сред океана. — Погледни какво го обгражда — скали и коралови рифове — каза Грей и кимна с усмивка.

Капитан Били се засмя.

— Тези скали са раздирали коритата на много заблудени кораби.

Амеран погледна картата, като не знаеше какво точно би трябвало да види. След това бавно започна да разбира какво точно е намислил капитан Били.

— Това копеле ще се натресе на рифовете и няма да мръдне оттук с всичките си проклети оръдия, които носи на борда си — обяви капитан Били уверено.

— А „Лъки Лейди“? Това не представлява ли опасност и за нас?

— Не и когато капитан Били Блиц е на руля! — увери я Грей.

— Така добре познавам тези рифове, момичето ми, че мога да стигна до тях и в тъмна като в рог нощ — увери я уелсецът. — А и корабът е толкова лек, че само ще се приплъзне над тях.

Амеран и за миг не се усъмни в думите на капитан Били, но все пак мисълта за ново стълкновение с кръвожадния Монкес я накара да настръхне.

— Онези негови дяволи, които могат да плуват бързо и добре, ще успеят да стигнат до острова — каза капитан Били и лицето му придоби суров израз. — Но съдбата им няма да е по-добра от тази на бедните заселници, тъй като няма откъде да вземат храна на този каменист остров, а единствената вода е тази, която ги заобикаля. — Той изви устни в жестока усмивка. — Няма да им остане нищо друго, освен да се избиват един друг или да се самоубият.

Амеран не изпита съжаление към главорезите. Тя се надяваше, че духовете на заселниците ще дойдат да ги преследват и ще направят края им още по-кошмарен и ужасен.

— Жалко, че капитан Монкес няма да може да се присъедини към хората си — отбеляза капитан Били.

— Какви планове имаш за него? — попита Грей.

— Не че искам да го направя. Просто ще стане така — каза капитан Били, докато навиваше картите си. — Нищо няма да зарадва старото ми сърце повече от възможността да го нарежа на парчета и да го хвърля на акулите, но плановете ми за него са далеч по-благородни. — Той бавно се усмихна. — Капитан Монкес ще пътува с нас до Англия.