Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

— Изпитвала съм болки много по-страшни, отколкото биха могли да бъдат родилните. — Тя не разбра, че плаче, докато сълзите й не намокриха гърдите й. — О, Грей! Толкова много искам да бъда добра майка. Искам детето ми да ме обича, а не да ме съжалява, както аз съжалявах своята майка. Страх ме беше от нея. Дори понякога я мразех и й желаех злото.

— Шшт — думите му бяха като нежни милувки по косата й: — Ти ще бъдеш чудесна майка за децата ни, и за дванадесетте!

Амеран насила се усмихна.

— Дванадесет ли? Да не съм кобила за разплод?

— Ако не се биеш с пирати или не водиш война срещу враговете на краля, мисля, че това би било едно най-благородно призвание.

Амеран постави ръцете му върху корема си.

— Стигнах до заключението, че синът ни е заченат в онази нощ, когато ти ме спаси от сигурна смърт от ръцете на злия херцог. — Тя сложи ръцете си върху неговите. — Синът ни рита. Усещаш ли как се опитва да се измъкне навън?

— Май трябва да са повече от две малки крачета. Той има сила на две, дори на три бебета.

Амеран обви ръце около врата му.

— Мисля, че трябва да ме отнесеш до долу. Чувствам се доста слаба.

Лицето на Грей пребледня.

— Какво ти е? Зле ли ти е, любима? Усмивката й й изневери.

— Отслабнала съм не от болест, а от желание по теб. И ако не ме заведеш веднага в каютата ни, моряците на вахта ще могат да разкажат на останалите една много интересна история.

Грей я залюля и я повдигна, после с тежка въздишка отново пусна краката й на палубата.

— Забравих, че ядеш за двама. Може би ще е по-добре ти да ме отнесеш долу.

— Може би ще е по-добре да спите с капитан Били и с Порша, лорд Карлайл — пошегува се тя и с надменно вирната глава избяга долу.

Когато Грей най-после я настигна, той я взе на ръце и със смях я понесе по коридора. Ритна с крак вратата на каютата, после я залости с резето.

— О, Грей, толкова те обичам.

Той легна върху купчината смачкани завивки и все така нежно свали блузата от раменете й и смъкна бричовете от краката й. Устните му се впиха в сладката плът пред него, а очите му се любуваха на най-прекрасната гледка, която някога бе виждал.

Грей долепи ухо до корема й и когато тя го попита какви звуци чува, той й каза да пази тишина. Чу го да въздиша и след няколко секунди той промълви нещо неразбираемо.

— С какви глупости пълниш главата на детето ни? — попита тя със смях.

— На сина ни — поправи я той. — И аз започвам да вярвам, че в утробата ти растат повече от двама.

Тя с обич го погали по лицето.

— Щом ще са така чудесни като теб…

Целувката му потърси душата й и това, което се криеше под нея. Тя не можеше да се насити на устните му, нито да отрече бушуващия глад, който се надигаше в нея независимо от положението й.

Грей зарови ръка в косата й. Пръстите му потънаха в черните й кичури. Той отново легна върху леглото, като я взе със себе си. Тя бе седнала върху него. Наведе се и копринено меките й набъбнали гърди се докоснаха до твърдата му гръд. Амеран опря с тих смях извитите си форми към мъжките му очертания и бавно се притисна към него, като нарочно го възбуждаше и предизвикваше, сигурна, че сладката им страст скоро ще бъде утолена.

— Ще ме обичаш ли още, когато бедрата ми се налеят от бременността?

— Безспорно, тъй като тогава ще имам повече неща да обичам и да им се наслаждавам.

Силните му, горещи като огън ръце се плъзнаха по тялото й. Опипваха всеки сантиметър от плътта й с наслаждение. Допирът им я накара да потрепери от желание и тя още веднъж усети, че я обхваща огън, който може да бъде потушен само от Грей. Кръвта, която течеше във вените й, закипя при познатата интимност.

Тялото й се стопи някъде вътре в неговото. Жизнените им сили подхранваха блаженството им, породено от съюза им и от страстното желание, което отново се надигна у тях.

Грей въздъхна и изстена. Ръцете му внимателно я обгърнаха и я положиха отново на леглото. Тя усети, че той затвори очи върху гърдите й, и също се отдаде на сладката омая, породена от любовта им.

— Кораб на хоризонта! — извика чевръстото момче, което се изкатерваше по мачтата всяка сутрин, по обяд и надвечер и съобщаваше новините на капитана. Капитан Били се изкачи по стълбичката, от която можеше да се види океанът, и огледа водната шир през бинокъла си.

Амеран и Грей стояха долу в очакване, с надежда, че въпреки всичко „Лъки Лейди“ е открила големия британски господар на моретата.

— Над него се развява черният флаг на морските разбойници.