Нелсън Демил - Полет 800

— Не, мерси. — Параноята пак започваше да ме обзема и си представях как Наш и компания спират пред къщата. Наистина ли трябваше да правя копие? — Може ли да превъртим до сцените на плажа, когато избухва самолетът?

— Бързате ли? — попита госпожа Уинслоу.

— Да.

Тя включи телевизора и на екрана се появи картина. Бяхме стигнали дотам, където госпожа Уинслоу духаше на господин Мичъл. Приклекнал до нея, се изчервих. Моята домакиня обаче изглеждаше странно безразлична.

— Сигурен ли сте, че не искате да копираме този момент?

— Сигурен съм.

Тя натисна бутона за бързо превъртане и движенията се ускориха. След купона с опитване на съпругите Джил превключи на нормална скорост. Нейната двойница на екрана се изправи и заяви: „Лепкава съм. Хайде да се изкъпем“.

Джил Уинслоу се обърна към мен.

— Оттук ли?

— Да.

Тя се изправи, аз също. Погледнах си часовника, после екрана, който продължаваше да показва записа. От тоя момент копирането трябваше да отнеме петнайсетина минути.

— Защо са ви два записа? — попита госпожа Уинслоу.

— Често губя разни неща.

Тя ме погледна, но не каза нищо. Подаде ми дистанционното.

— Не искам да гледам самолета. Вие останете и го гледайте, ако искате, и когато свърши, когато започне „Един мъж и една жена“, натиснете бутона стоп и извадете касетата. Аз ще чакам на верандата. Повикайте ме, ако ви трябва помощ, за да извадите касетата от камерата.

— Искам да се облечете и да дойдете с мен — казах аз.

Джил повдигна вежди.

— Арестувана ли съм?

— Не. — Погледнах екрана и часовника в долния десен ъгъл. До експлозията в 20:31 оставаха дванайсет минути, след това идваха последиците от нея, Бъд и Джил, тичащи към пясъчната дюна, и така нататък.

Хванах я за ръка и я заведох в кухнята.

— Ще бъда напълно откровен с вас. Заплашва ви известна опасност и трябва да ви изведа оттук.

Тя ме зяпна.

— Опасност ли?…

— Ще ви обясня съвсем набързо. Федералните агенти, които преди пет години са идвали тук и са взели вашата изтрита касета, почти със сигурност са възстановили записа…

— Тогава защо…

— Слушайте. Те знаят какво е имало на записа. И не искат никой друг да узнае…

— Защо?…

— Не знам защо. Няма значение защо . Важното е… че две отделни групи разследват случая. Първата група, Наш, Грифит и други, се опитват да скрият и унищожат всички веществени доказателства за ракетен удар. Втората група, аз и някои други, се опитваме да направим обратното. Засега това ви стига, освен че първата група може да идва насам… и ако дойдат, ще унищожат записа и… трябва да се махнем оттук, веднага, и с двата записа. Затова бързо се облечете и елате с мен.

Тя продължаваше да ме зяпа, после погледна през еркерния прозорец, като че ли навън имаше хора. Наистина исках да се размърда, обаче я оставих да смели новата информация.

— Ще се обадя в полицията — промълви тя накрая.

— Не. Тия хора са федерални агенти като мен и са официалните следователи. Но участват в заговор. — Още докато говорех, разбирах, че тя няма причина да ми вярва. И наистина, госпожа Уинслоу ме гледаше доста подозрително.

— Какво се е случило преди пет години? — продължих аз. — Не ми ли казахте, че сте научили за методите за възстановяване на изтрит запис? Нима тия хора ви потърсиха отново? Да са викали вас или Бъд в държавна институция? Виждали ли сте друг освен Наш, Грифит и третия? Вие сте интелигентна жена. Съберете две и две.

Тя стоеше и втренчено се взираше в краката си, после вдигна очи към мен.

— Всичко това е логично, но…

— Джил, ако исках само записа, вече щях да съм го взел и да съм си отишъл. Ако исках да ви причиня зло, отдавна можех да го направя. Трябва да ми повярвате и да дойдете с мен.

Известно време се гледахме. Накрая госпожа Уинслоу кимна.

— Добре.

— Благодаря. Облечете се. Няма време за душ. И не вдигайте телефона. Вземете си най-необходимите вещи и всички пари, които имате вкъщи.

— Къде?…

— По-късно ще го обсъдим. Имате ли оръжие в къщата?

— Не. Вие нямате ли?

— Побързайте.

Тя се обърна и излезе от кухнята. Докато се връщах в дневната, чух стъпките й по стълбището.

Взех дистанционното управление и седнах на масичката. Джил Уинслоу и Бъд Мичъл се любеха на екрана. Часовникът в долния десен ъгъл показваше 20:27.

Телефонът на ъгловата масичка иззвъня. След петото иззвъняване се включи телефонният секретар. На екрана на идентифициращото устройство пишеше „Частен номер“.