Кони Мейсън - Пиратът принц

— Радвам се, че не си го осакатил — каза Уилоу. — Не си толкова жесток, на какъвто се правиш.

Тъмните вежди на Тарик се вдигнаха.

— Не съм жесток по природа. Събития, над които нямам власт, ме принудиха да направя труден избор. Вършил съм неща, противни на природата ми, за да оцелея.

— Това, че ме държиш затворена против волята ми, също ли е против природата ти?

— Да. Жените са създадени, за да бъдат глезени и обичани. Насилието срещу жените е против учението на Аллах, както и против това на Христос. Аз обожавам жените. Да им давам удоволствие е едно от любимите ми занимания. Един ден ще изпиташ страстта ми и ще прецениш сама. Моите планове за бъдещето ти са необходими, за да запазят една жена, която обичам и уважавам повече от всички други.

— Разкажи ми за нея. Много ли е красива?

— За мене е.

— В опасност ли е?

— Имам основание да смятам, че да.

— От Ибрахим?

— Да. Той е бесен, понеже не позволявам на корабите му да стигнат там, закъдето плават. Заплаши жената, която обичам, ако не се предам.

— Не мога да ти помогна. Не знам какво се е случило между тебе и брат ти, но аз не съм решението на проблема.

Тарик стигна на нея с две дълги крачки и я притегли към себе си.

— Грешиш, сладка Уилоу. Ти си точно това, от което имам нужда, за да се пазаря за ма… за жената, която обичам.

И я целуна.

Тарик плъзна ръце по бузите на Уилоу и я притегли, за да срещне устата му. Ръцете й се вдигнаха към гърдите му с намерението да го отблъснат, но тя се поколеба, когато усети силното биене на сърцето му и топлината на кожата му през фината материя на ризата. Усещането беше толкова вълнуващо, че тя усети как волята й се стопява. Устните му докоснаха нейните веднъж, още веднъж, после ги плениха със свирепост, която разтърси сетивата й.

Когато езикът му потърси нейния, тя го допусна. Докато ръцете й се плъзгаха по очертанията на мускулите му, той си пое остро дъх и това я върна към действителността. Тя ахна и го отблъсна, закривайки уста с ръката си. Той се вгледа в лицето й с неразгадаемо изражение.

— Изненада ме — каза тя. — Не съм искала да стане така. Освен това — добави, — целувката ти не ми подейства.

Тарик се подсмихна.

— Кажи го на някой, който ще ти повярва. Помни ми думата, красавице, един ден ще изследваме докрай страстта ти по начини, които не можеш да си представиш.

Хвърли й дълъг, изгарящ поглед, после излезе. Мустафа го чакаше, когато Тарик се върна на палубата.

— Как е жената след нападението на Абдул? Това куче направи ли й нещо?

— Има няколко драскотини, но не е сериозно.

— Разумно би било да я държиш затворена в каютата, докато не бъде настанена на сигурно място в харема ти. Хората ти не са виждали жена от много време и не може да им се вярва.

— Макар че това може да изглежда най-разумното, не мога да го причиня на Уилоу. Ще се възпротиви.

Мустафа се намръщи.

— Тя трябва да приеме съдбата си, ако иска да оцелее в харема на Ибрахим. Чужденките имат прекалено много свобода.

— Съгласен съм, но като моя гостенка Уилоу ще има известна свобода на кораба ми. Тя се съгласи да не излиза на палубата, ако аз или ти не я придружаваме. Междувременно възнамерявам да я уча на турски.

Мустафа го изгледа с присвити очи.

— Много се занимаваш с нея. Това не ми харесва. Не бива да забравяш защо тази жена е на борда на кораба ти.

— Не ме поучавай, приятелю. Знам си дълга. Майка ми не е в безопасност в сарая на Ибрахим. — Той тупна Мустафа по рамото. — Хайде, да вървим на палубата.

Уилоу започна да претърсва каютата, защото нямаше какво друго да прави. Намери няколко книги, но те бяха написани на турски. Надяваше се Тарик да е говорил сериозно, когато каза, че ще я учи на своя език, защото иначе щеше да умре от скука.

Тарик наистина удържа на думата си. Появи се в каютата след обяда, за да започне уроците… и идваше всеки ден. Езикът беше труден, но Тарик беше отличен учител. За две седмици вече разговаряха с кратки изречения. Като нямаше какво друго да прави, освен да учи, Уилоу напредваше бързо.

За нейно облекчение той не се опитваше да я съблазнява по време на уроците. Последния път, когато я беше целунал, тя беше почувствала как се поддава на изкушението до такава степен, че да му позволи всичко, каквото той поиска, да се отдаде на желанието с душа и тяло. Макар да знаеше, че той няма да й отнеме девствеността, беше намекнал, че има и други начини за доставяне на удоволствие; удоволствие, за което тя не знаеше нищо.