Кони Мейсън - Пиратът принц

Той заби нокти в ризата й и успя да разголи гърдите й за мръсните си ръце. Тя знаеше, че по нежната й кожа ще останат белези от грубото му докосване, но това беше най-малката й грижа. Защо беше излязла сама на палубата? Тарик я беше предупредил за своите хора, а тя не го беше послушала. Само да беше тук сега!

Яростен рев раздра въздуха около нея; сякаш див звяр се нахвърляше върху плячката си. Тогава нападателят отлетя и тупна като чувал с картофи, а от устата и носа му шуртеше кръв. Тарик изрева отново; Мустафа дотича при него. След няколко къси и резки фрази, изречени от Тарик, Мустафа изтегли злощастния пират настрана.

Уилоу още се бореше да се поеме дъх, когато Тарик я взе на ръце и я отнесе в каютата, положи я на леглото и се извърна, за да запали свещта. Лицето му, очертано от премигващата светлина, изглеждаше така свирепо, че Уилоу се дръпна изплашена. Очите му бяха добили сивия цвят на буреносен облак, устата беше сурово стисната.

— Направи ли ти нещо? — запита той.

Тя поклати глава, не можейки да си поеме дъх или да намери думи, за да отговори.

Тарик вдигна високо свещта, за да я погледне по-отблизо. Горещина нахлу в лицето й, когато той се загледа в синините на гърдите й.

— Ще го убия — изрече Тарик.

Остави свещта и отиде към умивалника. Върна се с парче мокър плат и гърненце с мехлем. Погледът й не се отдели от лицето му, докато той промиваше драскотините, загрозяващи млечнобелите й гърди.

— Драскотините няма да оставят белег — процеди той през зъби. — Такава красота не бива да бъде похабявана. Абдул ще опита камшика заради безсрамието си тази вечер.

Докосването на пръстите му беше нежно. Кожата й пламна, допирът му накара ярки усещания да пробягат по цялото й тяло чак до пръстите на краката.

— Какво те прихвана да излизаш сама от каютата тази вечер? Очевидно не съм ти обяснил добре колко опасни са моите хора. Не са виждали жена от месеци.

— Не помислих — изшептя Уилоу. — Събудих се от един страшен сън и ми беше нужен въздух. Беше късно, помислих, че няма да има никой на палубата.

Гласът му тежеше от укор.

— Винаги има хора на палубата. — Сребристият му поглед се задържа на гърдите й. — Другаде имаш ли синини?

Лицето й почервеня.

— Н-не.

Горещият му поглед мина над нея. Внезапно изражението му стана сурово и той поднесе свещта по-близо. Преди Уилоу да успее да протестира, той развърза шала, който придържаше шалварите й, и ги смъкна достатъчно, за да види драскотините, оставени от Абдул по корема й.

Очите му пламнаха в несдържан гняв.

— Разбираш ли, че можеше да те изнасили? Тогава каква полза щях да имам от тебе?

Мисълта на Уилоу се върнала заедно с нея гневът й.

— Ами моите чувства, моята болка? Нищо ли не означават? Измерваш цената ми с ползата от мене. Важна съм за тебе само защото можеш да ме размениш за човек, който ти е скъп.

Ръцете на Тарик се разтрепериха, когато започна да маже с мехлем корема и гърдите на Уилоу. Плътта й беше топла и твърда под пръстите му; мисълта, че нежната й бяла плът е била осквернена, едва не го накара да полудее. Такава красота не беше за очите на обикновен мъж като Абдул.

С подчертано нежелание той вдигна чаршафа до шията на Уилоу, пожела й лека нощ и се обърна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да накажа Абдул.

— Тази вечер ли?

— Не виждам защо да отлагам.

Тя преглътна мъчително.

— Стой при мене, докато заспя.

Тарик се вгледа в лицето й.

— Уплашена си. — Това беше твърдение, а не въпрос.

— Аз… предполагам. Не съм страхливка, но…

Той я прекъсна, преди да беше довършила изречението си.

— Никога не съм те смятал за такава. — Приближи се. — Много добре. Ще седя до тебе, докато заспиш. Абдул може да почака до утре. Тази случка доказва, че жените нямат място на пиратски кораб — измърмори той, настанявайки се на един стол.

Уилоу се обърна настрана, с лице към него.

— Съгласна съм. Ако ме оставиш на суша в най-близкото пристанище, ще намеря начин да се върна у дома.

— Бих те оставил, ако можех, красавице, но ми трябваш.

Тя го изгледа свирепо и се обърна към стената. Погледът му проследи изкусителната извивка на гърба и ханша й под леката завивка и си пожела да можеше да се озове в леглото с нея. Намазването на драскотините й с мехлем едва не му беше отнело самообладанието. Тази жена беше същинска хурия. Примамваше го с деликатния си аромат, с красотата и невинността си — невинност, за която беше започнал да съжалява. Ако не беше недокосната, щеше да я вземе още сега, в същия този миг. Стиснал зъби, Тарик си напомни защо девствеността на Уилоу беше важна за него и се опита да не й обръща внимание.