Кони Мейсън - Пиратът принц

Уилоу се взря в него, осъзнавайки, че той в действителност е привлекателен мъж — повече от всички, които беше срещала досега. Беше невероятно мъжествен и сурово внушителен. Загорелите му гърди, които се виждаха през разтворената риза, бяха целите в мускули. Краката му в шалвари, напъхани в ботушите, бяха здрави като дъбове, а ръцете под навитите ръкави на ризата — жилести и почернели от слънцето. Но лицето му беше най-поразителното у него.

За разлика от другите пирати беше гладко обръснат, дългата му черна коса беше вързана на тила с кожена лента. Хипнотизиращите му сиви очи я пленяваха. Заставяйки се да отмести поглед от лицето му, тя го плъзна по фигурата му и забеляза с ужас колко оръжия носи той. Ятаган висеше на широк кожен колан на кръста му; в него освен това той беше пъхнал кама и пистолет.

— Продължавай да ме гледаш така и ще се намериш по гръб под мене — предупреди я Тарик с глухо изръмжаване.

Уилоу отвърна поглед, лицето и се обагри в ярка червенина.

— Нямах предвид… тоест… просто преценявах противника си.

Бавна усмивка се плъзна по лицето на Тарик. Златокосата фурия се взираше в него така, сякаш беше всичко друго, само не и противник, като че ли искаше да го погълне. Дори и Сафие в най-интимните им моменти не го беше гледала така. Разтърси го силна тръпка; с последни сили се въздържа да не я метне по гръб на леглото и да я направи своя.

— Не съм ти противник, малката. Довечера, след като хората ми заспят, ще те изведа на малка разходка по палубата. Но първо трябва да намериш нещо да си прикриеш косата. — Той отвори вратата. — Следващия път, когато поискаш да направиш нещо толкова глупаво, помисли два пъти за последиците.

Тарик излезе от каютата в странно настроение. Нищо чудно, че капитан Фауд беше доволен да се отърве от Уилоу. Тази жена не се подчиняваше на никого, следваше собствените си импулси. Също като майка му, и Уилоу беше упорита и капризна. Майка му на драго сърце беше влязла в харема като съпруга на Мурад и никога не беше съжалявала, защото бе обичала мъжа си. Но Тарик знаеше, че Уилоу никога няма да обикне Ибрахим; коя жена ще обича мъж, способен да убие собствените си братя?

— Проклета упорита жена — измърмори той.

— Тази магьосница те кара да си говориш сам — засмя се Мустафа. — Трябваше да оставиш Фауд да я задържи на кораба си, защото и двамата плавате към едно и също пристанище.

— Да, трябваше — съгласи се Тарик. — но мисля, че трябва да я наблюдавам.

— Жал ми е за Ибрахим.

— Не, на мене ми е жал за лейди Уилоу. Тя никога няма да се нагоди към живота в харема и ще пострада заради това.

— Това не е твоя грижа, господарю. Нищо друго няма значение освен живота ти и безопасността на майка ти. Аллах не случайно е поставил лейди Уилоу на пътя ти. Тя ще направи възможно да се спазариш за живота на майка си, без да жертваш собствения си живот.

Тарик изгледа критично Мустафа.

— Майка ми трябваше да дойде с мене, когато ме отвлякоха насила от сарая. Знаеш, че нямаше да я оставя, ако бях в съзнание.

— Ако беше в съзнание, нямаше да се измъкнеш жив от сарая. Нямаше да те ударя, ако майка ти не ми беше позволила да го сторя.

Тарик въздъхна.

— Много пъти сме говорили за това, Мустафа. Независимо какво сте се разбрали с майка ми, щях да остана и да се бия, за да отмъстя за братята си.

— Животът на майка ти не беше в опасност, твоят живот беше застрашен.

Тарик не отговори. Умът му още се занимаваше с изкусителната руса фурия в каютата му.

Може ли да издържи цели седмици, без да докосне Уилоу? Тя щеше ли да излезе девствена от неговата крепост? На тези въпроси той нямаше сигурен отговор.

Уилоу видя Тарик едва когато той се върна по-късно тази вечер, за да я придружи на разходката по палубата. Припомняйки си предупреждението му да покрие косата си, тя извади една плетена шапка, която беше намерила в сандъка му, нахлупи я на главата си и напъха косата си под нея.

— Добре, сега си готова — каза Тарик, когато пристигна и й отвори вратата. Нетърпелива като дете, Уилоу излезе на палубата и се запъти към перилата. Лунната светлина освети лицето й, когато тя вдигна глава към топлия ветрец и вдъхна дълбоко пресния въздух с аромат на сол.

— Звездите са толкова ярки, че мога почти да се протегна и ги докосна — каза тя. — Виж луната! Великолепна е.

— Да, великолепна е — отговори Тарик, приковал поглед към лицето й. — Ще се поразходим ли? Движението ще ти се отрази добре.