Кони Мейсън - Пиратът принц

— Не бях сама. Камериерката ми ме съпровождаше. Бях на гости при майка ми в Марсилия. Двамата с татко живееха разделени от доста години и аз реших да остана при него в Англия. Посещавах мама всяка година без никакви произшествия. Татко е собственик на кораба, с който пътувах; сега за първи път „Бриз“ се натъкна на пирати.

— Винаги има първи път — изрече Тарик, — както вече си разбрала. Примири се, милейди. Вече никога няма да видиш баща си или Англия.

Гняв разтърси Уилоу.

— Не всичко е загубено. Пуснаха „Бриз“, след като бях отведена от кораба. Татко ще ме търси дори накрай света.

Мисълта да остане скрита зад стените на харема до края на живота си беше повече от това, което Уилоу можеше да понесе. Изоставяйки всякаква предпазливост, тя се нахвърли върху Тарик и го заудря с юмруци по гърдите.

— Няма да те слушам! Няма! Пусни ме, проклет да си! Отведи ме в Англия или в Марсилия, ако Англия е много далече. Кой демон ще осъди жена на живот в нечестиво робство?

Хващайки я да китките, Тарик притисна ръцете й зад гърба. Тя се изви напред и тялото й се опря в неговото. Той почувства как зърната й щръкват при допира до гърдите му и веднага се втвърди. Изпъшка. Беше плавал прекалено дълго. Трябваше да се върне на Липси при Сафие.

С Уилоу в ръцете си не можеше дори да си спомни как изглежда Сафие, освен че косата й беше черна и очите й не блестяха като скъпоценни изумруди. Плътта му копнееше за Уилоу, а той обикновено просто вземаше желаното. Започна да я тласка към огромното легло и двамата се строполиха на него, когато коленете й опряха ръба му и се подгънаха под нея.

Очите й се разшириха; устата й се отвори, за да нададе вик. Прекалено увлечен в страстта си, Тарик забрави всичко друго освен меките устни, толкова близо до неговите, и сладкия дъх, който облъхваше бузата му. Викът не успя да излезе от гърлото на Уилоу, когато устата му покри нейната. Дори неясният звук от дълбините на гърлото й престана, когато целувката му стана по-дълбока и изискваща.

Уилоу затихна под него. Бяха я целували и преди, но не така. Тя изстена, когато езикът му навлезе дълбоко в устата й, за да я вкуси и предизвика. Усети да я облива нещо странно, нещо започва да вибрира в най-интимната част на тялото й. Не биваше да изпитва такива чувства в близост до този свиреп пират. Дори не можеше да предположи колко хора е убил!

Тя не разбра, че Тарик е пуснал ръцете й, докато не почувства как пръстите му галят гърдата й. Господи, той щеше да я похити!

Откъсвайки се от устата му, тя извика:

— Каза, че няма да ми сториш зло.

Тарик премига. Какви ги вършеше, в името на Аллах! Тази жена го бе омагьосала. Колкото и много да я искаше, не биваше да я докосва. Ако вземеше девствеността й, Ибрахим нямаше да я приеме. Нямаше да може да се пазари, щеше да загуби майка си, а може би и живота си.

Смъкна се от леглото и се вгледа яростно в златокосата лейди, смаян от слабоволието си. Тази жена беше опасна. Колкото по-скоро я предаде на Ибрахим, толкова по-добре.

— Това няма да се повтори, милейди. Не ми пробутвай номерата си.

Уилоу скочи на крака.

— Луд си, ако мислиш, че исках да… да ми налетиш. Всичко, което искам от тебе, е свобода.

— Това, което искаш, не е възможно. Примири се с неизбежното. Ще станеш наложница на Ибрахим веднага щом успея да се отърва от тебе. — С тези думи Тарик се обърна и излезе от каютата.

Уилоу се отпусна на леглото, разтреперана от думите му. Никога нямаше да се примири да стане сексуална робиня на един неверник.

Докосна устните си. Усещаше ги подути, също и гърдата, която Тарик беше докосвал. Този пират беше жив дявол и прекалено красив. Наистина ли беше принц? Това нямаше никакъв смисъл. Защо един принц ще става пират?

Най-вероятно беше лъжец. Тя си спомни мрачната сила на погледа му, докато я беше държал прикована към леглото. Сребристите му очи блестяха жадно. Едва бе избягала от страстта му този път. И щеше ли да има следващ?

Прониза я тръпка. Искаше ли да бъде похитена от дявол, когото познаваше, или от друг, когото не познаваше? Предпочиташе такова нещо да не се случва. Но така, както беше тръгнал животът й, желанията й може би щяха да бъдат пренебрегнати. Това, което наистина я плашеше, беше възможността никога повече да не види родителите си.

Една сълза се търкулна от окото й и се стече по бузата. Уилоу я изтри с опакото на дланта си. Баща й винаги й беше казвал, че е упорита и капризна, и сигурно беше прав, но никога не се беше смятала за особено смела. Храбростта, реши тя, беше нещо, което трябваше да открие у себе си, и то много скоро. И щеше да успее, кълнеше се. Щеше да й трябва много смелост, ако искаше да се измъкне от тази ужасна ситуация.