Кони Мейсън - Пиратът принц

Уилоу се събуди призори. Свещта беше изгоряла, оставяйки каютата обляна в странна предутринна светлина. Висока, широкоплещеста фигура се надигна от стола. С гъвкава грациозност на тигър Тарик разкърши високото си тяло.

Сенките, които го обгръщаха, се разделиха, когато той пристъпи към леглото. Тя го загледа как се приближава; във всяка дълга, дебнеща крачка се долавяше властна мощ.

Очите му с тежки клепачи имаха цвета на сребро под тъмните извити вежди. Изглеждаше истински турчин, страховит, докато тя не погледна в очите му. Намек за нещо нежно се криеше в сребристите дълбини.

Устните му бяха плътни и дръзко чувствени, гъстите му мигли смекчаваха резките черти на лицето. Сега беше свил устни, сякаш тя беше загадка, която не може да разгадае. Уилоу затаи дъх, когато той се наведе над нея, и после бързо се изправи. Чу го да измърморва нещо.

Вгледа се в него.

— Нещо не е наред ли?

— Не. — Погали я по бузата. — Кожата ти е мека като листчетата на роза. — Загледа я мълчаливо. — Една старица в Истанбул можела да зашива ципата на жената и да й връща девствеността.

Уилоу премига.

Той седна на ръба на леглото.

— Наблюдавах те цяла нощ. Нямаш представа колко те искам. — Ръката му се плъзна надолу, минавайки по гърдите й. — Ще убия Абдул, задето те докосна. Да, ще го направя.

Тя потръпна.

— Не е ли малко драстично?

— Не повече, отколкото си е заслужил.

— Не можеш ли да проявиш милост?

— Искаш милост за един пес, който едва не те изнасили?

— Смъртта е най-крайното наказание.

— Много добре, ще бъда милосърден, ще го лиша от ръката, която те оскверни.

— Ще му отсечеш ръката ли?

— Да, и при това ще ми благодари.

Ръката му спря при най-горното копче на ризата й. Тя сграбчи китката му.

— Недей.

— Просто искам да видя дали драскотините не са загноили.

— Мога и сама да ги проверя.

Ръката му се вдигна към косата й и нежно я погали. Той повдигна една от лъскавите плитки и я поднесе към устата си. Дори най-фината коприна бледнееше в сравнение с мекотата на нейната коса. Той вдъхна дълбоко аромата на рози, после остави косата да се плъзне между пръстите му.

— Ароматът на твоята невинност ме изкушава неустоимо.

Смъкна чаршафа, който я закриваше от него. Ако не можеше да я има, поне можеше да й се нагледа на воля. Беше прекарал нощта в агония. Никога не му беше липсвала сила на волята, преди да срещне тази зеленоока хурия, която му беше открадната ума и го беше накарала да забрави целта си.

— Какво правиш? — извика Уилоу, издърпвайки чаршафа.

Той отново властно го отметна.

— Искам да те съблека, да изпълня очите си с твоята красота. Искам сам да видя съкровището, което пазя. Тази нощ не беше приятна за мене. Ще отмъстя заради тебе на Абдул, но не мога да имам каквото желая.

Зората на новия ден прогони сенките, разкривайки смаяното изражение на Уилоу.

— Защо ме желаеш? Сигурна съм, че си имал жени, много по-красиви от мене.

Тарик не можа да сподави стона си. Не трябваше особено въображение, за да си представи зърното й в устата си, как набъбва под ласките на езика му. Дори можеше да си представи вкуса на кожата й. Борейки се срещу силната си страст, той отмести очи от тялото й и ума си от бездната на съблазънта.

— Само глупак или евнух няма да те пожелае. Не си правиш услуга, като отричаш красотата си. Англичаните трябва да са слепи, ако не виждат това, което виждам аз.

— Благовъзпитаните английски господа говорят за красотата, без да оскърбяват чувствителността на жената. Те пишат поезия за нейните вежди или за сладостта на гласа й.

Тарик се изсмя.

— Дано Аллах даде никога да не стана английски джентълмен. — Гласът му доби дрезгав оттенък. — Мога да те любя, без да отнема девствеността ти. Мога да те науча на неща, за които Ибрахим ще ми благодари. Тялото е чувствителен инструмент, създаден да дава и да приема наслада. Можем да прекараме часове, не, цели дни в леглото и ти да отидеш при Ибрахим практически като девица.

Уилоу се дръпна от него.

— Говориш за греховни неща, които не разбирам. Моля те, не ме докосвай. Принц или не, никой няма право на моето тяло освен онзи, за когото ще се омъжа, и то само заради продължението на рода.

Тарик се изсмя от сърце.

— Неверниците имат странни обичаи. Те смятат телата си за нещо срамно. Аз мога да те науча, че телата са инструменти на удоволствие, също както и за продължаване на рода. Кълна се, сладка Уилоу. Преди да ме напуснеш, ще бъдеш майсторка в изкуството да даваш и да приемаш удоволствие и ще се насладиш на всеки момент от ученето.