Кони Мейсън - Пиратът принц

— Махай се! Отказвам да те слушам. Това са дяволски думи.

— Мислиш, че съм обладан от дявола ли?

— Ти си самият дявол.

— Нищо не знаеш за дяволите, красавице. Ибрахим е дяволът, не аз. Не ти завиждам, че си привлякла вниманието му.

— Защо ме даваш на дявола, щом мислиш така?

Тарик отвърна поглед.

— Нямам избор. Не съм коравосърдечен негодник, за какъвто ме мислиш. Щом Кемал ще те наблюдава, ще оцелееш. Онази, която се надявам да разменя срещу тебе, има нужда от моята закрила много повече от тебе.

— Кой е Кемал?

— Пазачът на харема. Той е най-влиятелният евнух в сарая. Ще те научи на обичаите и ще те закриля. Оцеляването ти зависи от това, доколко ще се харесаш на Ибрахим. И трябва да се опиташ да не си създаваш врагове в харема. Ще ти обясня всичко, което не разбираш, преди да напуснеш Липси.

Уилоу се измъкна от леглото и се дръпна от него.

— Разбирам повече, отколкото си мислиш. Вашата култура затваря жените зад стени и ги прави живи играчки. Не искам да участвам в греховните удоволствия, които ми описваш. Няма да стана робиня доброволно.

Тарик въздъхна.

— Ще правиш каквото трябва, щом разбереш, че животът ти зависи от прищевките на Ибрахим; за съжаление, прищевките му могат да бъдат непредсказуеми.

Уилоу се вгледа в лицето му.

— Какво ти е направил Ибрахим? Защо си пират, а не глезен принц, живеещ в палат?

Изражението му стана замислено. После той изрече:

— Това, красавице, е история, която ще ти разкажа друг път. Може би е по-добре да си остане неразказана. — Отправи й самоуверена усмивка. — Един ден, много скоро, ще ме помолиш да ти доставя удоволствие.

— Не и в този живот — изсумтя Уилоу. — Не възнамерявам да остана твоя затворничка. Находчива съм.

Усмивка разтегна чувствените му устни.

— Очаквам с нетърпение находчивостта ти, красавице. Междувременно, след снощното нападение срещу тебе настоявам да стоиш в каютата си, освен ако не си придружена от мене или от Мустафа. Не бива да се доверяваш на никого другиго.

— След преживяването ми снощи нямам желание да излизам сама от каютата.

— Значи се разбрахме. Колкото и да искам да остана тук и да споря с тебе, трябва да се погрижа за наказанието на Абдул.

Каютата изглеждаше много по-голяма, след като Тарик излезе. Властното му присъствие запълваше пространството с животински магнетизъм и правеше каютата да изглежда по-малка.

Но Уилоу не беше слаба жена без собствена воля или собствен разум. Макар да се питаше и тайно да копнееше за онези греховни неща, които Тарик беше споменал, тя имаше волята да се противопостави на неговата съблазън и съобразителността да избяга, когато, й се удадеше възможност.

Винаги беше вярвала, че ще се омъжи за благопристоен английски джентълмен, ще отглежда децата от този съюз и ще следва строгите правила на английското общество.

Макар този живот да й изглеждаше скучен, Уилоу знаеше, че това е съдбата й. Хрумна й внезапна мисъл. Отегчението ли беше причината нейната дръзка майка французойка да избяга от Англия след почти петнадесет години брак със сериозен английски маркиз?

Уилоу обичаше баща си и живота си в Англия, но през времето, което беше прекарала с майка си, бе започнала да вярва, че французойките са по-свободни от английските си сестри. Моник беше помолила Уилоу да остане с нея, но Уилоу се чувстваше повече свързана с Англия, отколкото с Франция, и бе отказала.

Тя съзнаваше, че годежът й с Пърси няма да доведе до брак, дори ако има достатъчно късмет да се върне в Англия, защото скандалът със злощастното й приключение ще го отблъсне от нея. Ако пожелаеше да се омъжи, баща й ще трябва да й купи съпруг. Франция започваше да й изглежда по-добър избор, след като успееше да избяга, защото Уилоу знаеше, че майка й ще я приеме безусловно.

Пронизителни крясъци прекъснаха мислите на Уилоу и тя веднага разбра, че наказанието на Абдул е започнало. Дали Тарик беше му отсякъл ръката, както беше заплашил? Или беше размислил и бе проявил милост? Виковете продължиха твърде дълго за душевния покой на Уилоу, после внезапно престанаха.

След известно време Тарик се върна в каютата. Лицето му беше строго, настроението напрегнато и неразгадаемо.

— Свърши — изрече той тихо.

— Какво му направи?

Тарик сви лице в гримаса.

— Не ми харесва да осакатявам хора, които имат нужда от крайниците си, за да преживяват. В гнева си наистина смятах да му отсека ръката, задето те е докоснал, но по-късно размислих и реших, че бичуването ще бъде достатъчно. Абдул ще се възстанови, за да ми служи отново, но ще мисли два пъти, преди да наруши пак заповедите ми.