Кони Мейсън - Танцуващият дявол

— Татко го прие добре, нали? — изкиска се Девън, отпуснала глава върху широкото рамо на Кит.

Те лежаха блажено голи, преплели крака и ръце. Бяха си у дома, в Линли Хол, където Девън бе смятала, че ще живее като съпруга на Уинстън. Тя познаваше къщата отлично и винаги я бе обичала. Струваше й се напълно нормално да бъде нейна господарка и съпруга на Кит.

— Съвсем добре — съгласи се Кит, припомняйки си нетърпението на графа да стане дядо, преди да издъхне. Дълга, болезнена въздишка се изтръгна от устните му. Бе си обещал да предостави на Девън няколко нощи почивка — нямаше да й натрапва любовните си игри, но му бе трудно да удържи думата си. Смяташе, че заради преживяното от Девън, а и заради детето, съпругата му заслужава да си почине спокойно известно време.

— Помниш ли какво каза на татко, любов моя? — измърка Девън прелъстително.

— Зависи. Казах много неща.

— За намерението ти да ме направиш щастлива, сякаш съм в рая.

— Точно така — съгласи се Кит смутен.

— Е, направи го тогава.

— Какво да направя?

— Направи ме щастлива.

— Трябва да почиваш тази нощ, скъпа.

— Първата нощ в моя нов дом и ти искаш да почивам? — направо възмутена, Девън се надигна рязко и го стрелна с очи. Той видя как великолепните й гърди подскочиха примамливо. — Или може би ти се нуждаеш от почивка? Напоследък доста те омаломощих.

— Да не би да се съмняваш в моите способности, скъпа съпруго? — престорено ядосан, Кит се засмя ехидно. — Давал ли съм ти повод да ги оспорваш?

Тя изхихика с порочна наслада, дразнейки го най-безочливо.

— Не, но ако си изморен, за разнообразие мога да те любя аз, така няма да подлагам на изпитание силата ти. Защо мъжът трябва да върши всичката работа?

— Девън, да правя любов с теб не е като задължение за мен. Мисля…

— Не мисли. Само се отпусни и ми позволи… — думите й замряха, защото устните й се впиха в него. Със сладостно стенание той се предаде на нежните й грижи.

Използвайки по най-добрия начин устата, ръцете езика си, Девън го дразнеше и възбуждаше без жалост, но и същевременно засищаше сетивата си със соления вкус на кожата му и уханието му на мускус. Влажните й устни прелитаха от едното към другото зърно на гърдите му, а блуждаещите й ръце откриваха всяко чувствено местенце по тялото му, като оставяха диря от парещи огньове. Неспособен да се съпротивлява, той протягаше ръце към нея — искаше да я притисне силно към себе си, ала тя се изплъзваше. Поднови нежната си инквизиция, а Кит положи всички сили да легне по гръб и да понесе сладката агония, предизвикана от нейната любов.

Кит почти излетя от леглото, когато тя постави ръка на хълбоците му и остана там цяла вечност, преди започне да го милва много по-интимно. Ръката й напипа неговата мъжественост, проследявайки невероятната дължина с протяжно, възбуждащо галене.

— Господи! Скъпа, ще ме убиеш!

— Смятам, че е честно да си разменим ролите — дразнеше го Девън и се хилеше доволно, после устните й се плъзнаха на мястото на ръцете, а Кит направо зави, като че страдаше. Чак тогава тя се омилостиви, разтвори бедра и пое огромния жезъл към тялото си, обвивайки го любовно в ножницата на влажната си топлина.

— О, не! Ти малка съблазнителко! — стенеше Кит и сръчно се обърна. — Сега е мой ред.

С неизразимо усилие той се отдръпна от нея и покри тялото и с малки възбуждащи целувки, но съзнателно избягваше втвърдените й зърна. Плати любовен дан на хлътналия й пъп, на малката издатина на корема й, на копринената вътрешност на бедрата й и най-после се върна на онези, готови да се разпукат пъпки, които зовяха за неговото внимание. Налапваше дълбоко всяко от зърната и ги смучеше нежно. Девън издаваше стонове и се огъваше под него, а там, където го желаеше най-силно се разгаряше огън.

— Стига ли ти? — подразни я Кит, а от предизвикателната му усмивка се появи влудяващата я трапчинка.

— Да, моля те… — задъхваше се Девън дрезгаво.

— А, не. Още не.

И тогава преди разбитите й сетива да предугадят следващото му движение, той се плъзна към плътно обраслото хълмче на нейната женственост. Устните му окупираха деликатната, скрита цепка и той възпламени жарта на нейната страст. Жадно я разтвори с твърдия си напорист език, който лакомо я изследваше дълбоко вътре.

Девън възкликна шумно и започна да се гърчи под напора на несекващите му прониквания, молейки го за малко състрадание, точно както Кит я бе умолявал преди малко. Най-сетне той се смили, изтегли се нагоре и бързо се хвърли напред — стенеше, обладан от екстаз. Наложи си изключително търпение и се намести внимателно върху нея, погълнат изцяло от мисълта за тяхното бебе. Ръката му се плъзна под дупето й и той я повдигна към себе си: болеше го от желание. Девън потъна във вихрушка от чувственост, обзела всеки нерв и мускул на тялото й. Сега тя се движеше в умерения ритъм на неговата ласка, погълната от неизпитвана възбуда. От този момент до вечността те щяха да бъдат завинаги едно цяло.