Кони Мейсън - Танцуващият дявол

Кормак се надигна и си затърси трескаво чаршафа, паднал до крака на леглото. Замаяна от нощната еротична буря, Скарлет реагира по-бавно — преди да отвори очи, се протегна лениво. А когато видя Кит и Девън вторачени в нея, дори не направи опит да прикрие голотата си, само се усмихна закачливо като задоволена котка.

Кит завъртя очи, крайно развеселен и същевременно успокоен — Скарлет не бе излетяла от кафеза.

— Е, приятелю, доволен съм, че в досадната дреболия да пазиш моята пленница си намерил своето призвание. Скарлет може и да е мъчен човек, но когато е в настроение е твърде забавна. Надявам се, прекарал си добре.

Кормак се изчерви, но не бе склонен да дава обяснения или да се извинява за постъпката си. Вместо това ловко смени темата. Донякъде увит в чаршафа, той се обърна към Девън.

— Щастлив съм да те видя, милейди, макар че многократно бих предпочел да те посрещна при… други обстоятелства. Едва ли изглеждам най-представително в момента, но искрено се радвам, че Диабло те е намерил невредима.

Девън едва се удържа да не се изкиска. Никога не беше виждала нещо толкова космато като масивната гръд на Кормак, с изключение на четириногите твари, разбира се.

— Благодаря, Кормак — отвърна тя, преглъщайки приливите на смях. Беше много доволна, като видя колко покорно лежеше Скарлет до огромния си любовник. — Извинете ме, но ще ви оставя сами. Аз, тоест ние, не мислим да ви се натрапваме.

Обърна се, за да излезе и тъй като Кит не я последва, го дръпна решително за ръкава.

Неохотно Кит отстъпи пред подканването на Девън.

— Чакам те долу, Кормак. Имаме да обсъдим много неща — подхвърли той през рамо.

— Толкова ми е ядосан, нищо чудно да ми пререже гърлото — каза Скарлет, когато останаха сами с Кормак.

— Не, моме — възрази той. — На практика Девън не е пострадала. Е, не искам да кажа, че не заслужаваш презрението му.

Строгото му изражение накара сърцето на Скарлет прималее. Звучеше сякаш независимо от ненадминато блаженство през последните три нощи Кормак няма намерение да попречи на плановете на Кит спрямо нея.

— Искам да се изкъпя — заяви тя, не желаеше да пълзи в краката на Кормак. Прекалено дълго се бе грижила сама за съдбата си, за да се откаже от гордостта си и да хленчи за живота си.

— Добре — съгласи се Кормак. — Ще го уредя. Междувременно ще сляза да се видя с дявола. Силно подозирам, че има няколко специално подбрани думи за вида, в който ни намери.

— Ти ли прелъсти Скарлет или тя теб? — попита Кит.

— Предполагам и двамата по малко — отвърна Кормак с известна доза хумор. — Просто се случи. Не можах да не сложа ръка на магьосницата, а тя пък не се противи. Винаги съм мислил, че човек е господар на съдбата си, но вече не съм сигурен.

По лицето на Кит личеше колко е потресен.

— Изпитваш някакви чувства — това ли искаш да кажеш, към Скарлет, след като знаеш каква е и какво е правила? Скарлет организира отвличането на Девън. Ако беше наранила Девън или нашето дете, щях да убия незабавно.

— Вашето дете! Да не би Девън да е…

— Да, след пет месеца ще даде живот на нашето бебе.

— Благодаря на Бога, че я намери — каза Кормак искрено. — Какво ще стане със Скарлет?

— Ще я предам на властите. Съмнявам се да избегне палача, но ако успее, ще гние в затвора до края на дните си.

— Не, няма да позволя!

— Какво? Ти искаш от мен да бъда снизходителен към жена, способна да убива и мами?

— Да. Искам Скарлет — призна някак си сконфузено едрият контрабандист. — Първоначално взех Скарлет, за да докажа своето превъзходство над една толкова жизнена жена. Нямах представа колко дълбоко ще ме разтърси. Сега искам много повече. Искам да се оженя за нея и да я запазя завинаги за себе си. Обещавам, че докато съм жив, тя няма да стори зло никому.

— Кокали Господни! Ти си луд! — изкрещя Кит. — Коварната вещица ще те награди с нож в ребрата, щом си обърнеш гърба.

— Готов съм да поема риска — възрази Кормак опърничаво.

Кит изучаваше Кормак с пронизващ поглед. Не вярваше на ушите си. Обикновено Кормак бе разумен човек с добра интуиция. Какво му бе сторила Скарлет? Единственото обяснение, изглежда, е, че Скарлет го е омагьосала, но Кормак изглеждаше като човек, който напълно контролира сетивата си. Кит си припомни как Кормак никога не му е отказвал помощ. Наред с Кайл и Акбар той бе неразривна част от неговия живот.

Но Кит по никакъв начин не можеше да произнесе думите, че ще освободи Скарлет и ще я даде на своя приятел. Тя бе един постоянен извор на неприятности.