Кони Мейсън - Танцуващият дявол

— Във възторг съм, скъпа, но мисля, че за начало е по-добре дъщеря. Един синеок ангел, една магьосница като майка си.

— Не, не, Кит — първо син, за да носи твоето име, а после колкото искаш дъщери.

— Но не прекалено много — дразнеше я Кит. — Нямам желание да те похабя от непрекъснати бременности, нито да застрашавам живота ти всеки път, щом запълня корема ти.

— Искам твоите деца — увери го Девън. — Аз съм здрава и силна, и нищо няма да ми се случи.

— Ще ги имаш, скъпа, но само толкова, колкото да задоволя своето мъжко его, а ти — да удовлетвориш майчинския си инстинкт. Искам винаги да имаш време за мен.

— Винаги ще имам време за теб, любов моя. Ето започваме отсега. Люби ме отново, Кит. Люби ме заради всичките самотни нощи, когато плачех, без да мога да спя, защото имах нужда от теб.

— Разбира се, скъпа, но първо вечерята. Ужасно съм гладен. На седлото съм от четири дни и не съм ял от сутринта. Ако трябва да те любя истински, имам нужда друг вид храна.

Девън се изчерви, съгласи се мълчаливо и използва времето, докато Кит подрежда таблата в кухнята, за да се измие и освежи. После уви завивката около себе си и хвърли дърва в огъня, та да има хубава жар, когато той се върне. Седнали един до друг на леглото, те погълнаха и последните трошички от студената вечеря. Девън облиза пръсти и се изтегна назад.

— М-м-м… вкусно. Била съм по-гладна, отколкото предполагах. Часове наред спах, без да се сетя за храна или вода.

— Още ли си уморена, скъпа? — попита Кит. Сребристосивите му очи жадно пиеха лицето й, спускаха се по съвършените й гърди, показали се изпод смъкната завивка.

— Точно сега не копнея за сън — подметна без свян тя.

— Тогава ти се иска още нещо за хапване — неговият шеговит тон накара сърцето й да затупти.

— О, не за хапване — мекият й гърлен глас го обля като милувка, обгърна го в топъл пашкул от желание и умората му отлетя.

Целуваше я бавно, устните му пълзяха полекичка, нежно върху устата й, а дясната му ръка отгръщаше внимателно завивката от тялото й. Пръстите му се плъзнаха по гладките възвишения на гърдите й, започнаха да правят кръгчета по бледорозовите зърна, докато те се втвърдиха и щръкнаха, после приплъзна ръка към бедрото й и я притегли към себе си. Вече беше спокоен, не изпиташе потребност да бърза, а просто желаеше да я дари със съвършено непозната за нея наслада. Ръката му се плъзна между краката й, раздалечавайки нежно плътта, за да провре пръсти в горещия процеп. Интимната му ласка предизвика влажен отклик на нейното тяло и Девън се размърда неловко.

— Това не вреди на теб или на бебето, нали? — попита Кит обезпокоен, докато пръстите му я изследваха с влудяваща настойчивост.

— Не — задъхана, Девън въртеше бедра в ритъма на неговите прониквания и разтвори още по-широко бедра. Палецът на Кит се разположи върху малкото скрито съцветие и го погали предизвикателно, за да го втвърди. Смъкна се между краката й и върхът на езика му зае мястото на палеца, изпращайки разтърсващо чудо по тялото й, което я накара да се надигне нагоре.

— Кит! Господи!

— Отпусни се, скъпа. Искам да те любя по всички начини. Не се страхувай да покажеш удоволствието си. Желая да те даря с толкова наслада, колкото ми носиш и ти.

— Кит, моля те… Недей… недей спира!

— Няма, прекрасна моя любов, няма.

Внезапно целият й свят се разлюля и тя, попадайки в страхотен шемет, загуби контрол и попадна в калейдоскоп от блестящи цветове и избухващи звезди. Кит изчака, докато тялото й съвсем се укроти, изправи се и заби в нея надигналата се готовност на своята мъжественост. Желанието изкрещя в него — той се възбуждаше и разпалваше от преднамерено забавената си наслада, за да й достави пълно удоволствие.

Движеше се в нея навън и навътре, тласкан от нужда, много по-могъща от най-силното вино, разпалвайки утихналия огън, който Девън мислеше, че е угаснал напълно преди миг.

— Да, скъпа… Хайде още веднъж… Нека почувствам неописуемите вибрации в твоето прелестно тяло. Побързай любов моя… Ах, толкова си тясна, толкова си гореща.

Изречените на глас еротични думи пробудиха страстта на Девън — тя вече пламтеше и губеше контрол. Този път летяха заедно и стигнаха до най-крайните висоти на удоволствието, сътворено от Бог за мъжа и жената.

— Добре ли си, скъпа?

— М-м-м… Прекрасно — въздъхна Девън лениво. — Никога не съм мислила, че е възможно да бъда толкова щастлива.

— Нито пък аз — присъедини се Кит. — Ако бях решил да остана пират, нищо чудно да ме бяха заловили и обесили. Щях да те загубя завинаги. Дори не съм мечтал отново да бъда уважаван гражданин с красива съпруга, която очаква дете. Страх ме е да си помисля, че Уинстън и Скарлет почти бяха успели да те отвлекат от мен.